Home » Мнения » Суецкият канал – от магистрала на британската империя до глобална магистрала

Суецкият канал – от магистрала на британската империя до глобална магистрала

ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

За Египет той е истинска златна мина: годишно страната печели милиарди долари от Суецкия канал. Но 150-годишното съоръжение е нещо много повече – символ е на национален престиж и за напредъка на страната.

„Египетското правителство обявява одържавяването на Суецкия канал.“ С тези думи, изречени през октомври 1956-а, президентът Гамал Абдел Насър оповестява едно решение, което в Египет предизвиква еуфория, а Европа е ужасена. По онова време Насър напразно очаква американците да отпуснат на страната му кредит за изграждането на язовира „Асуан“. Но тъй като в Белия дом се опасяват, че в борбата за надмощие в рамките на Студената война Насър може да премине към съветския лагер, президентът Айзенхауер задържа кредита. Възмутен, Насър решава да осигури друг начин на финансиране, а именно – чрез одържавяването на Суецкия канал. Негов мажоритарен собственик обаче е британско-френското дружество „Суец“. И макар Насър да обещава подобаващо обезщетение, двете европейски държави не се съгласяват. Когато по-нататъшните преговори се провалят, двете европейски държави, подкрепяни от Израел, атакуват района на Канала. Реакцията на САЩ и Съветския съюз е чрез ООН да принудят френските, британските и израелските части да се изтеглят. Близкият Изток трябва да е зона на влияние на великите сили, а не на европейците.

Насър в крайна сметка успява да осигури средствата за язовира „Асуан“. Но както посочва политологът Томас Демелхубер: „Още откакто е построен от египетските селяни преди 150 години, Суецкият канал е символ на национален престиж, на напредъка в Египет. Тази мисъл положително е изиграла роля и при одържавяването му“.

Самият Насър на свой ред изтъква през октомври 1956-а, че за него одържавяването е нещо повече от чисто икономически ход – поемането на Канала от държавата е изцяло под знака на арабския национализъм, който също играе голяма роля за Насър. А арабският национализъм, както обяснява той, „отговаря на чувствата на арабите, на сърцата на арабите. Те искат да живеят достойно. И искат да бъдат независими.“

Между две морета

Плановете за прокарването на канал между Средиземно и Червено море съществуват отдавна, припомня Демелхубер. „Още османците мислят за свързването на двете морета – през 16-и век. Доста по-късно, през 1798 година, Наполеон изпраща в Египет френски инженери за извършване на проучвания. Но те заключават, че проектът е неосъществим. До подобен извод стигат първоначално също и британците. И чак Фердинанд дьо Лесепс – френски дипломат, инженер и предприемач – успява да задвижи проекта.“

В изкопните работи са заети първоначално хиляди европейски работници. Но тъй като не се намират достатъчно наемници, египетският владетел Мохамед Саид принудително ангажира през 1861 и десет хиляди работници от Горен Египет. Година по-късно са мобилизирани още 18 000 души.

„Филми „Кодак“, уиски, илюстровани картички“

Всъщност владетелят вероятно се е ръководил и от демографски съображения: твърде големият брой европейци, каквито са неговите опасения, би могъл да превърне зоната около Канала в изнесен пост на Европа. И наистина Каналът, макар и египетски първоначално, се превръща в международна зона. „Порт Саид е почти град“, пише френската ориенталистка Нарцис Бершер, която между 1861-а и 1862-а прекарва няколко месеца на Суецкия канал по покана на Лесепс. Порт Сайд е мястото, откъдето започва изграждането на Канала. „Има 1023-ма европейци и 1578 араби, много ресторанти, кафенета, шивачи и закусвални.“ Но Порт Саид привлича далеч не само почтени хора – както пише един английски пътешественик: „Това е място, където пороците на Изтока и Запада намират съвместно убежище“.

Съответно широка е и палитрата на предлаганите стоки: „Филми „Кодак“, уиски, илюстровани картички и други британски удобства.“ Все повече хора пристигат в района на Канала, който се превръща в глобално средище.

Египет се отдалечава от Африка

В действителност Каналът променя тогавашен Египет неимоверно: градовете по Канала, и най-вече Порт Саид, се превръщат в динамични търговски центрове, благодарение на които Египет става част от глобалната търговска мрежа. „Магистралата на британската империя“, както наричат Канала, скъсява осезаемо дистанцията между Лондон и Мумбай, и по точно – от 19 855 на 11 593 километра. И корабоплаването става много по-интензивно: през 1870 година през Канала преминават 486 кораба с 26 758 пътници. През 1913 корабите вече са 5 085, а превозените пътници над 234 хиляди. „Страната ми вече не е част от Африка“, казва египетският владетел Исмаел Паша по повод откриването на Суецкия канал на 17 ноември 1869-а. „Направих я част от Европа.“

Мерило за напредъка

Разширяването, приключило през 2015-а, позволява през Канала да преминават още повече кораби: изкопани са над 258 милиона кубически метра пясък, с което Каналът е разширен в отсечка от почти 40 километра.

„Строителството на новото паралелно 35-километрово трасе, както и разширяването и увеличаването на дълбочината на също толкова дълъг участък от стария канал, принципно представляват за президента Абдел Фатах ас Сиси същото, каквото за Насър е бил язовирът „Асуан“: престижен проект, който трябва да докаже дееспособността на правителството“, казва Томас Демелхубер.

Чрез разширяването транспортният капацитет на Канала се удвоява: вместо сегашните 49 кораба дневно през него ще могат вече да преминават по 100 плавателни съда на ден. Но от икономическа гледна точка ползата от Канала още не е изчерпана. „В последния бюджет за 2018/19 са заложени 5,9 милиарда долара приходи. Това е огромна сума, която обаче бледнее пред очакваните приходите след разширяването на съоръжението“, посочва наблюдателят. Така Каналът си остава мерило за националния престиж – и същевременно напомняне, че страната съвсем не е достигнала границите на възможностите си.

Египет
Коментирай чрез Фейсбук

Източник:fakti.bg
loading...

Вашият коментар

x

Check Also

Ген. Атанас Атанасов: Правителството на Борисов заобикаля конституцията

“Стана традиция предколедно Борисов да раздава милиарди лева от държавната хазна. Без закон от Народното ...

Сачева: Законът за социалните помощи не цели да отнема деца

Току-що приключиха разговорите ми с ПГ на ДПС. Запознах ги със Закона за социалните услуги, ...

Кой поръча Европа?

ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати. Наистина ...

Борисов пред шефа на НАТО: Въоръжаваме се, за да спираме всякакъв мерак

Министър-председателят Бойко Борисов пристигна в Брюксел за срещата на върха на Европейския съюз. Преди началото ...

Първо във ФАКТИ: ЦСКА може да реализира грандиозен трансфер

От свои отлично осведомени източници, ФАКТИ научи, че в офисите на ЦСКА е постъпило запитване ...

Снежна вълна в Исландия

Снежна буря беше регистрирана в Исландия, съобщи РИА Новости. В някои части от страната ветровете ...