Home » Мнения » Пръскачките на Шрьодингер

Пръскачките на Шрьодингер

ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

За всеки, който познава историята на ХХ век, изобщо не е смешно да слуша как в днешна България прокурор описва терористичните намерения на задържани IT специалисти. Според прокурорската версия терористите искали да хакнат поливната система пред парламента с намерение „евентуално при преминаване на автомобили на различни – може би на държавен глава, или на гости на нашето Народно събрание – евентуално да бъде активирана поливната част пред парламента. С което да се създаде някакво затруднение в придвижването”. Целта на терористите била не само да ни изложат пред чужденците, но и „всяването на паника сред неограничен брой български граждани”, което пък е посегателство „срещу действащата в момента политическа система, форма на управление“. Според Наказателния кодекс това вече би могло да бъде разпознато като държавна измяна, а не просто някакъв си тероризъм, пък бил той и „кибер”. Може би прокурорите още не са забелязали този член на НК, но рано или късно някой ще им го разкаже. (Коментарът е писан преди новата изцепка на спецпрокуратурата, която разпространи от немарливост личните данни на Борисов, Цацаров и Пеевски, както и на 2099 съдии и прокурори – бел. на „Сега“)

Тунел от Бомбай до Лондон под пръскачките пред НС

Цялата абсурдна случка ми напомня за една сцена от филма „Покаяние” (съветски, от времето на „гласността”), в която агенти на НКВД карат някакъв арестуван да си признае, че по заповед на английското разузнаване имал за цел да прокопае тунел от Бомбай до Лондон. Можем да сме сигурни, че точно агентите на НКВД нямат никаква представа що е то „Бомбай” или „Лондон”. Но все пак човекът е разстрелян.

Тукашните прокурори също нямат ни най-малка представа как точно функционира поливната система около парламента. Нито пък по какъв начин опръскването на някой висок „гост на нашето Народно събрание” може да произведе всяването на паника сред неограничен брой български граждани” – да речем в Монтана, Мало Конаре или Миндя. Но пък – също като своите предшественици от НКВД – тукашните прокурори нямат нужда да знаят такива неща. Важното е арестуваният да си признае за връзки с чужди разузнавания.

И за такива връзки прокурорите сякаш вече опипват почвата: с твърдението, че обвиненият бил споделял „данни” с „Би Би Си и Ройтерс, което вече е посегателство върху националната сигурност, защото данните са излезли извън Република България”.

Назад към времената на сталинските репресии

Дотук има няколко извода, до един връщащи нещата две поколения назад, към времето на сталинските репресивни органи. Първо: всеки, който иска да полее с вода (не че е полял, но го е желал) някой висок гост на някоя българска институция, е терорист. Второ: всеки, който споделя „данни” извън територията на България, упражнява „посегателство върху националната сигурност, защото данните са излезли извън Република България”.

Този подход на прокуратурата – очакван, впрочем – прави нещо чисто диктаторско: разширява обсега на ”враговете” до стотици хиляди и милиони. Всеки един от тях във всеки даден момент може да се окаже зад решетките заради това, че мечтае да замери парламента с вода, домат или яйце.

Хиляди българи всекидневно споделят „данни” с институции „извън Република България”: земеделският деятел, който праща до Брюксел статистика за новородени агнета; финансовият чиновник, който пак там праща данни за българските банки; предприемачът, който споделя информация със свой партньор в Мюнхен; анализаторът, който пише статии за България за публикуване в изданията на Оксфордския университет. И всеки един от тези субекти може да се окаже обвинен в тероризъм или държавна измяна. И аз, когато пиша това за „Дойче веле“, всъщност изнасям данни от територията на Републиката. И очевидно съм терорист и държавен изменник.

Целта на опита да превърнеш половината население в потенциален арестант е очевидна: всички да си налягат парцалите, защото всеки може да отгърми във всеки даден момент. Този процес всъщност вече стартира с интервютата на Иван Гешев, очертал групите от населението, сред които ще търси бъдещите си арестанти: демократичната опозиция, адвокатите, медиите, IT специалистите. Тия дни пък един масов български вестник бе така любезен да посочи (в неподписан материал) още една категория врагове – „прозападната интелигенция”.

Стоп. Прочетете пак последните редове и се опитайте да погледнете отвъд поливането на високи гости с вода от пръскачки. Виждате ли червената, така да се каже, нишка? Би Би Си, Ройтерс, „прозападната интелигенция”?

Какво обичаш: Оксфорд или Москва?

Обявеният тия дни основен враг на българската държава са всички българи, за които Западът не е чужбина. И за които Изтокът не е втора родина. Като разберем това, вече няма как да се изненадваме, че именно последният началник на зловещия Шести отдел в Шесто управление на комунистическата ДС застана твърдо зад номинацията на Гешев за главен прокурор. Надеждата на ДС е ясна: всички „прозападно” настроени хора в България да бъдат окачествени като врагове на народната власт. И да подлежат на унищожаване заради тероризъм и държавна измяна. Някъде по този път ще бъдем информирани, че истинските българи са онези, който смятат Москва за своята същинска родина. И които предлагат съответните политики за държавата.

Преврат?

Дали не тече преврат? Истински, НКВД-ейски. Начело на репресивните органи на държавата изглежда са хора, които мислят и действат като онези свои предшественици, които в края на 40-те години са организирали трудови колективи да маршируват из София с плакати „Смърт на Никола Петков!“ или „Трайчо Костов“, „Г.М. Димитров” и т.н. Ако този преврат не бъде спрян, решително и своевременно, май отново ще стигнем до същото. Само имената ще са други.

Докато в България са текли сталинските процеси от края на 40-те и началото на 50-те години, софиянци са се разхождали по Орлов мост, надявайки се да видят американската освободителна армия, задаваща се откъм Цариград. Тя така и не се зададе. И днес, колкото и да се оглеждаме за помощ откъм ЕС, такава няма да дойде. Спасението на давещите се (както е било винаги) се намира в ръцете на самите давещи се. Или: когото го е страх да надигне глава за собствена самозащита днес, утре няма да има правото да се оплаква, когато дойдат за него.

Автор: Евгений Дайнов, източник: „Сега“

Бележка на редакцията на „Сега“: В коментара на Евгений Дайнов липсват две имена – спецпрокурор Евгения Станкова и Димитър Иванов. Можете да ги поставите, където им намерите мястото.

България
Коментирай чрез Фейсбук

Източник:fakti.bg
loading...

Вашият коментар

x

Check Also

Каракачанов обвърза убийството в Сотиря с концепцията му

Случаят в Сотиря показва за пореден път, че концепцията за несоциализираните общности, която предложих, трябва ...

Политолог: Преходът свърши

Преходът отдавна свърши, постигна целите си. Това каза пред „Фокус“ политологът Първан Симеонов, изпълнителен директор ...

Камера улови мощен взрив (ВИДЕО)

Тринадесет души, сред които и двама чужденци са получили силни изгаряния в резултат на мощен ...

Фрозиноне не може да си позволи звездата на Левски Станислав Костов

Италианският Фрозиноне се е отказал от намерението си да привлече звездата на Левски Станислав Костов, ...

Шофьори се сбиха на кръстовище, пожарникари ги разтървават

Пожарникари предотвратиха шофьорско сбиване след поредната катастрофа на кръстовището пред Съдебната палата в Кърджали. Ударили ...

Китай нападна САЩ заради продажба на F-16

Китай отправи остра критика към САЩ заради решението на Вашингтон да продаде 66 броя изтребители ...