Home » Мнения » Петър Константинов, политолог, за ФАКТИ:В момента тече тиха реорганизация в ГЕРБ

Петър Константинов, политолог, за ФАКТИ:В момента тече тиха реорганизация в ГЕРБ

ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Европейските избори отминаха, а изводите от тях сякаш също толкова бързо. Равносметките са позабравени и постепенно се върнахме в обичайното русло, сякаш всичко в държавата е напълно наред. Не се говори за „Апартаментгейт“ и останалите разследвания, които нашумяха около предизборната кампания. Прокуратурата също мълчи. За актуалната политическа ситуация в страната от ФАКТИ разговаряхме с Петър Щурм Константинов, политолог и финансист.

– Г-н Константинов, евроизборите отминаха, сякаш политическата ситуация затихна в очакване на местните. Какви са обаче основните изводи от вота?

  • Да разделим въпроса на три части – какво означават изборните резултати в България за нашият вътрешнополитически живот, какво означават за представителството ни в Европейския парламент и в крайна сметка какъв е резултатът от изборите в цяла Европа.

Първо, в България, а и в много европейски страни, евроизборите се възприемат като своеобразен вот на доверие към управляващото мнозинство. По тази линия резултатът е ясен – българите не потърсиха алтернатива на управляващата коалиция. В този смисъл евроизборите потвърдиха сегашната властова конфигурация в страната и удариха шамар на БСП като основен опозиционер в парламента.

Второ, българското представителство в европарламента не се променя драстично. Новоизбраните ни евродепутати са много близки до тези, чиито мандат наскоро приключи, така че тук можем да говорим за приемственост и континуитет.

Трето, най-важни и най-интересни са общите резултати от изборите във всички страни членки, а те показаха, че, с някои изключения, засега евроскептицизма не успява да мобилизира масивно избирателите на съюза.

В крайна сметка и в България и в Европа гражданите гласуваха за реформа, а не революция.

– Задоволително е за българина да има пътища и достатъчно пари за поредната екскурзия, след като си е платил сметките с приемлива сума? Дотам ли се простират масовите потребности и в това ли се крие разковничето за успехите на ГЕРБ?

  • Този битовистки поглед върху обществения живот крие повече рискове, отколкото стабилност. На избори хората безспорно гласуват за икономика, пътища, заплати. Но по-важно е, че хората гласуват за идеи. Успехът, който ГЕРБ изтръгна от челюстите на поражението, дойде повече от разкаянието и оставките от „Апартаментгейт“.

  • Но мнозина казват, че предизборната обиколка на Борисов е спечелила изборите. Това ли се случи и ако е така, не е ли това обидно за нивото на избирателите? Предполагам сте наблюдавали въпросната обиколка, нивото на разговорите с избирателите, нивото на поведение на Борисов…

  • Предизборната обиколка беше десертът след основното ястие. Основното ястие беше разкаянието и оставките, а десертът беше показването на всичко построено и направено. И това не е обидно за избирателите. Това са идеите, за които споменах – идеята, че властта има механизми, чрез които да се самоконтролира. Разбира се, знаем много добре, че това е по-скоро фасадната реалност, отколкото нещо повече, но засега това е достатъчно за запазване на властовото статукво.

– Ще продължи ли да работи по инерция „машината за печелене на избори“ на Цветан Цветанов, дори след неговото напускане на ръководните постове на партията?

  • Информацията, с която разполагам е, че към момента тече тиха реорганизация в ГЕРБ, която да позволи „машината за печелене на избори“ да продължи да действа с повече акцент на ниво местни структури, които директно да работят с централния административен апарат на партията или директно с Борисов. Следващите избори все пак са местни, така че най-вероятно местните организации ще могат да се справят и без Цветанов.

– Макар и тотално оплетена, БСП продължава да привлича немалък брой симпатизанти, още един притеснителен за нивото на българина факт. Все пак тези дежурни гласове не стигат и партията има нужда от развитие и спечелени гласове, различни от „абонамента“. В тази връзка това може ли да се случи докато партията се държи плътно с Русия и няма никакви прогресивни политики?

  • Точно това беше проблемът на БСП на тези избори. Точно обществената вълна беше тръгнала в удобна за тях посока покрай „Апартаментгейт“, но социалистите не успяха да я яхнат и да спечелят, защото вместо да предложат реална алтернатива се оплетоха във вътрешните си борби.

– Минчо Христов и Десислава Иванчева събират повече гласове от „Атака“ и „НФСБ“ на евроизборите. При тези факти би ли могла да продължи да съществува настоящата управляваща коалиция в НС?

  • Разбира се, че може, а причините са няколко. Първо, да си припомним всички предишни управляващи конфигурации водени от ГЕРБ – имахме едно правителство (2009-та – 2013-та), при което ГЕРБ нямаха мнозинство в парламента, но имаше няколко малки партии, които го подкрепяха, след това (2014-та – 2017-та) имахме коалиция с Реформаторите и АБВ и отново известна подкрепа от други партии в парламента и сега (2017-та до днес) имаме коалиция с Патриотите и отново потенциал за подкрепа от други партии. И в трите случая общото е повече от различното, а именно, че една голяма, народняшка, дясно-центристка партия управлява с идеологически близките ѝ партии като по-прогресивно или консервативно десни, патриоти, бизнес ориентирани и така нататък партии. Ако има някакви сътресения в управляващата коалиция те ще са по-скоро в малката коалиция на патриотите, отколкото в големия модел.

Второ, „Атака“ и НФСБ се представиха слабо на изборите, но ВМРО обраха този вот и вкарват двама представители в европарламента, което е значителен успех за тях.

Трето, Христов и Иванчева направиха много добри кампании и по-скоро техният резултат е добър, отколкото нещо друго.

  • Споменавайки Христов и Иванчева, Борисов намали партийната субсидия, но не пипна нищо по темата за мажоритарен вот от референдума на Слави Трифонов.

  • Повдигането на темата с партийната субсидия беше по-скоро свързано с разкритията за грешката при изчислението ѝ, отколкото с нещо друго. Сега партиите се надпреварват за това кой да бъде по-голям популист с предложенията си.

– Как си обяснявате високия резултат на ВМРО на фона на останалите „патриотични“ формации?

  • Няколко фактора стоят зад този резултат. Първо ВМРО е партия, която има много силно и сплотено ядро. Ако успеят да го мобилизират на евроизбори, където активността в България е винаги ниска, това е едно солидно начало за тях. Второ, от партиите в този политически спектър единствено ВМРО направиха масирана национална кампания. Трето, ВМРО бяха изключително активни и на местно ниво. Според мен това беше изцяло стратегическо решение от страна на ВМРО – да се позиционират като основния представител на патриотичния вот за в бъдеще. Мисля, че напълно изпълниха целта си.

  • Какво означават сравнително зачестилите появи на Делян Пеевски в Парламента напоследък?

  • Не мисля, че трябва да коментирам всеки път, в който един народен представител отиде на работа. По-скоро трябва да попитате него за всеки път, в който не се появява в парламента.

  • Защо проблемите с Реформаторския блок преди години се усещаха като нетърпима обстановка за ГЕРБ, която доведе до предсрочни избори, а сега доста по-тежките отношения вътре в „Обединени патриоти“ се подминават както от ГЕРБ, така и от гражданите.

  • Много интересно наблюдение е това. Знаете ли защо? Защото правителството на ГЕРБ и Реформаторите дойде на власт след протестите и въпреки, че ГЕРБ беше най-голямата партия, Реформаторите имаха моралния „хай граунд“. Това тогава беше повече реформаторско, отколкото народняшко правителство. Тогава хората, особено в София, в големите градове, имаха очакване, че Реформаторския блок ще промени ГЕРБ към по-добро. Затова. Сега формулата на властта е друга – сега ГЕРБ със своята стабилност и познатост са водещите във властта.

  • Въпреки всички скандали около властта, продължава да няма политик с когото Прокуратурата да се занимава по-настойчиво. В тази връзка отвсички избори през тази година, не е ли най-важен този на главен прокурор за бъдещето на страната. А нещата някак не изглеждат оптимистични, че може да се разчупи статуквото.

  • Абсолютно. Сега трябва цялото обществено внимание да бъде насочено към процеса за избора на нов главен прокурор. Като цяло в България тази институция има огромен дефицит на доверие още от началото на прехода. Тук и сега е моментът, в който четвъртата власт, тази на независимите медии, да изиграе своята ключова роля в обществения живот на страната.

София / България
Коментирай чрез Фейсбук

Източник:fakti.bg
loading...

Вашият коментар

x

Check Also

Не е ли време вече наистина да затворим тая държава

ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати. Не ...

Мадам Искрено и лично“ се завръща в ефир

Миглена Ангелова, отново ще радва феновете си от телевизионния екран. Eĸcцeнтpичнaтa телевизионерка ще бъде водеща ...

Румен Радев се срещна с ръководителите на службите за сигурност

Президентът Румен Радев проведе работна среща с ръководителите на службите за сигурност Държавният глава Румен ...

Слави Трифонов: Уважаеми зрители, спите ли?

ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати. Напоследък ...

А1 отчита стабилен ръст на всички основни показатели през втората четвърт на 2019 г.

Средният приход от абонат (ARPU) и средният приход от фиксирана линия (ARPL) растат съответно с ...

Армия, полиция и жандармерия ще борят африканската чума

Армия, полиция и жандармерия се включват в борбата с африканската чума по свинете, стана ясно ...