Home » Lifestyle » Пенсионерът бай Стойчо загуби син, дари 50 000 лв. за храм
Пенсионерът бай Стойчо загуби син, дари 50 000 лв. за храм
Пенсионерът бай Стойчо загуби син, дари 50 000 лв. за храм

Пенсионерът бай Стойчо загуби син, дари 50 000 лв. за храм

Дарил е 10 000 лв. и на фамилия с болно дете.

Църковното настоятелство на строящия се храм “Св. Пантелеймон и Св. Седмочисленици” в град Каспичан получи лично дарение от местен жител в размер на 50 000 лв.

Щедростта на Стойчо Стойчев не е афиширана от него, а стана известна от публично оповестено благодарствено писмо към него от общината. “Това е най-голямото лично дарение, постъпвало по сметката за градеж на църквата. Много сме благодарни. В днешните все по-материални времена един благороден жест, като този, връща надеждата, че добротата съществува”, каза пред “Труд” кметът Милена Недева. “Възхитени сме от постъпката на този сърцат човек. Средствата му ще послужат за завършване на дълго строения храм”, обясни адвокат Ралица Тодорова, член на настоятелството.

Големият дарител е известен в малкия Каспичан като бай Стойчо.

Пенсионер на 84 г. с 404 лв. пенсия и до скоро собственик на малък цех за производство на керамика. “Обикновен човек, среден българин съм. Обичам хората и да съм сред хората, искам да оставя нещо хубаво след себе си. Казвам ви, че парите не са важни, а какво ще направиш с тях. Никой не е взел нищо от този свят със себе си. Нито съпругата ми, нито синът ми, които починаха…”, обяснява пенсионерът. Прави дарението за църквата точно в памет на сина си Пламен Иванов/49 г./. Мъжът е най-дълго преживелият българин у нас с диагноза таласемия /заболяване на кръвта б.а./. Издъхнал от инсулт в ръцете на Стойчо на 18 февруари тази година.

“И какво като имах пари? Не можах да го спася!”, ридае бащата.

Приживе синът често казвал, че ако стане нещо с него, иска татко му да продаде негово жилище във Варна и да направи дарение за дълго строената църква в Каспичан. Преди дни Стойчо изпълнил желанието му и казва, че ще бъде най-щастлив, когато види църквата завършена. Ако е нужно ще дари и още пари.

“Това е напълно възможно. Ще използваме средствата му за довършителни дейности.

В момента майстори работят по иконостаса на храма, зограф рисува иконите, краят на строителството се вижда”, уверява адвокат Тодорова. А бай Стойчо обяснява, че е християнин – като се взели със съпругата му се венчали в църква, после свещеник кръстил и двамата му сина.

Иначе от 8 август 1951 г. не е спирал да се труди. Майстор е по керамично производство.

Първо бил моделист в бившия завод “Китка”-Нови пазар, после се трудил 3 г. в селското стопанство на Узбекистан и като се върнал у нас пак се захванал с порцелана. Изпратили го на специализация в Германия и го произвели в конструктор. Още през 1984 г. направил своя фирма по чл. 35, а през 1989 г. станал и собственик на ЕТ. Чак до тази пролет произвеждал керамични плочки за надгробни паметници, дори изнасял в Румъния и Македония. Тази пролет обаче, дарил трите си пещи на семейство в Кюстендил. Тежали му годините, а и краката не го държат, придвижва се с патерици.

По тази причина вече не може да кара и старичкото “Рено Меган”.

За него обаче то си е абсолютно ново, макар че го вкарал втора ръка преди 17 г. “Като не съм правил ралита с колата и като я поддържам, нищо й няма”, обяснява каспичанецът. Живее в двуетажна къща, на първия етаж е другият му син.

Вече трудно се обслужва, затова разчита на личен асистент по социална програма, зимата се топли на дърва.

“Всичко ми е нормално и достатъчно. Не съм гладен за богатства. За себе си съм направил, каквото съм искал, нека да остане нещо и след мен”, подчертава пак пенсионерът. По думите му какво е нужно на човека – една маса, нещо да сложил на нея и легло. Разсъждава, че всеки има една уста, гърло очи и уши. А на богатите казва: “Алчността е най-лошият порок на този свят. Нищо, освен един костюм, няма да отнесете със себе си”. Това не е първото дарение на каспичанеца. Преди време е спонсорирал болниците в Шумен и Варна, дарил 10 000 лв. и на фамилия с болно дете.

Сега мечтата му е за едно околосветско пътешествие, дори и 100 000 лв. да струва, споменът ще си заслужава. Излизал е зад граница само по социализма, а сега се тюхка, че му се иска, а го спират болните крака. Затова от опит казва, че “пари не се консумират, консумира се животът и то навреме, а в него е важна човешката любов”.

Икона на Божидар Димитров продадена на търг.

Новостроящата се църква в Каспичан наподобява по архитектура катедралата “Св. Александър Невски”, казва всеки, който я зърне. Скоро от кубетата й трябва да забият три камбани. Градежът стартира 2004 г., а до момента в нея са вложени над 320 000 лв. Храмът е цели 530 кв.м. и местните хора го градят трудно, с променлив успех и прекъсвания. Интензивно строителството се възражда през 2012 г., когато е извършен нов водосвет.

Извикани са конструктори, имало идея дори да се промени архитектурата, за да може църквата по-лесно да бъде завършена, припомня адвокат Тодорова. Специалистите казали, че е невъзможно и каспичанци продължили. Всяка година се организират благотворителни концерти, много са и личните дарения, а най-голямото до момента е било 6 000 лв.

Преди време партия ГЕРБ подпомогна градежа с 50 000 лв.

Благотворителна вечер набави м.г. 30 000 лв. за иконостас на храма в Каспичан. Освен от щедри дарения и разпродажба на куверти, пари постъпиха и от продажбата на три икони. За 700 лв. се продаде “Свети Георги”, предоставена от бившата депутатка от ГЕРБ и член на настоятелството адвокат Ралица Тодорова. Тя закупила иконата предходната година при друго наддаване за Голямата базилика в Плиска. Тогава ликът на светецът е бил дарен от шефа на НИМ проф. Божидар Димитров.
Източник: Труд

Коментирай чрез Фейсбук

loading...

Пенсионерът бай Стойчо загуби син, дари 50 000 лв. за храм
Оценете тази публикация

Вашият коментар

Inline
Inline