Home » Мнения » Параграф 22 на вонята

Параграф 22 на вонята

ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Отдавна твърдя, че днешните управленски безобразия в България трудно могат да се опишат единствено с езика на публицистиката. Литературата трябва да дойде на помощ. Животът предлага такива сюжети, че е непростима липсата на поне един нов Джоузеф Хелър. В страната се вихри повсеместен Параграф 22. Сякаш е плод на въображението, но е самата реалност.

Разград. Въздухът мирише на тор. Непоносима миризма. Хора в крайните квартали

затварят прозорците, всяко лято е така

Още по-силна е вонята в близки села. Местни хора се оплакват на медиите (Нова телевизия), журналисти тръгват по дирите на миризмата. И се разкрива следната картина: купища тор са струпани в землището на село Ясеновец. Отпадъкът е огромен – цяла планина. Селският кмет не го е забелязал, за пръв път чува (“Така е, деца имам, тук живея!”…). Община Разград не чува за първи път, обаче нищо не прави, защото нямало регламент за контрол на тор. РИОСВ можела да се намеси, но само при промишлено замърсяване и колкото да успокои хората, че миризмата не убива. Агенцията по храните можела да провери правилно ли се съхранява отпадъкът, но не знаела кой е собственикът. Тя можела да глоби и селския кмет, ако си е траел, но той, видно е, нищо не е виновен, защото не знаел. Не само Агенцията по храните е в неведение кой е собственикът на злополучния отпадък.

В този водевил и другите институции

не са го установили няколко лета поред. Щом властта не знае, мълчат и хората. Кръгът се затваря – вони.

Село Ботуня, община Криводол, област Враца. Контейнерите преливат, боклукът е навред (репортаж на bTV). Към традиционната битова смет се прибавят и части от трупове на току-що заклани заради чумата прасета.

Кучета разнасят карантия, охранени плъхове

пълзят по улиците. Баби струпват сутрин чували за смет пред контейнерите, вечер ги прибират, защото боклукчийският камион не минава. Млади хора, където ги има, возят сметта до Враца с личните си автомобили. Стари пък признават, че изхвърлят отпадъци в реката, понеже не искат мръсотията да се трупа край тях. И така е цяло лято, също и в съседните села. Причината? Ето я: община Криводол разполага с един камион, който е повреден. Ремонтът тече много време, трудно се ремонтирала специализирана техника. Кметът наскоро поискал пари за нов камион, но общинският съвет не му разрешил, защото по перо “Чистота” имало остатък от миналата година. Така се стига до авариен вариант – боклукът се извозва от фирма на съседна община, но… само когато има време. “Два пъти е минала за цяло лято”, твърдят хората. Малко след медийния репортаж старият камион изведнъж се оказа готов. Но ще реши ли проблема? Само за малко ще го реши, тъй като е

стар, пак може да се счупи,

предполагат местните. Истински Параграф 22 и тук – мръсно е, понеже няма как да е чисто.

Нали е чумно време, в близкото село Фурен се появи още един проблем, и то какъв! Заразата не върлува точно там, открита е в областта. Към селския кмет се спуска инструкция за колене на животните. “В 5:30 часа вечерта получавам писмо и го разнасям на хората”, разяснява той (БНР). Но на другия ден – хоп, грешка, “от горе” неправилно изчислили 20-километровата зона. Няма свинска смърт! Но междувременно има, понеже хора заклали прасетата.

Има-няма, няма-има – туй е положението

Гориста местност край град Ветрен. Гори огън, пожарникарите с мъка овладяват пожара. Това всъщност е затворено сметище, ползвано официално до 2017 г. от община Септември. Неофициално се експлоатира и днес. “Често идват камиони, които изхвърлят отпадъци”, твърдят хора, живеещи наоколо (БНТ). Същото твърдят и депутати в питане до министъра на околната среда и водите Нено Димов (парламентарен контрол от тези дни). Но нито местните власти, нито Димов знаят кой изхвърля отпадъци. Нещо повече – министърът твърди в отговора, че при проверки не са установили нередности. Няма нередности и в Свищов. И там има затворено сметище, ползвано постоянно.

И то горя тези дни

Но нередности, повтарям, няма. А кметът Генчо Генчев дообогати 22-рия параграф – тъкмо общината спечелила пари за рекултивация и… пожарът ги изпреварил. Но той ги изпреварил, тъй като градската управа съвестно изчаквала да минат процедурите по избор на изпълнител на дейностите.

От камбанарията на Димов нещата със старите сметища изглеждат оптимистични – държавата осигурила тази година 70 млн. лв. за рекултивация, местните власти трябва да кандидатстват и да ги ликвидират (bTV). От камбанарията на местните власти обаче нещата не са чак толкова прости, защото

спечелени сега пари може друг да ги харчи

след изборите на 27 октомври. Така над 80 уж затворени депа продължават да се ползват с неясен хоризонт за рекултивация. И са пожароопасни. Но горят и тия, за които вече са спечелени пари (освен в Свищов и сметището във Ветрен е с одобрен проект). Горят и ония, които са си най-легално отворени (край пловдивското село Шишманци). Всичко гори… Но замърсяват ли опасно въздуха пожарите? Не! – категорични са екологичните инспекции. Тук отново имаме Параграф 22, много специален: и да е отровен въздухът, може ли да се скриеш от него – не, само се плашиш и безплодно вайкаш. Затова по-добре е въздухът да си остане официално чист. Казусът се стовари миналата седмица върху жителите на Шишманци особено живописно. Властта им съобщи:

“Въздухът е безопасен, затваряйте прозорците!”

През последните седмици пожари имаше в Харманли, Карлово, хасковски села, пловдивски села, Варна, Габрово, Ботевград и т.н. И под магистрала “Струма”, разбира се. Оказа се, че под цяло международно трасе с години пред очите на всички се трупат опасни вторични суровини. Цяла една община (Дупница, ползвател на терена под моста), цяла една държавна агенция (“Пътна инфраструктура”, собственик на парцела), цяла екоинспекция (РИОСВ-Перник, отговорна за екологичната безопасност) не са могли да принудят собственика (“Феникс ресурс”) да разчисти отпадъците. А екоинспекцията не третира отпадъците, които се подпалиха и мостът едва не се срина, като суровина, която може да си остане там до следващия пожар.

Защо съществуват?

Е, може ли пък хептен да ги закрием – пак безизходица.

Първоначално си мислех, че дупнишкият случай е обобщаващ за цялата тази управленска гнилоч, която се материализира чрез сметища, пожари, прасета и тор. Но не е. Просто е един от многото. Държавата е вмирисана от управленско безхаберие по целия си хоризонтал и вертикал. Безхаберието е тъй огромно, че усещам едно притеснение в българите – изринем ли всички некадърни управници, ще вземем да си сринем цялата държава, понеже кадърни не се забелязват – пак Параграф 22. Резултатът е един – още много мирише и ще мирише. Тук даже не се занимахме какви боклуци горят тецовете на Ковачки и какво излиза от комините им. Чиста отрова. Италианската смет влиза в България през пристанището на Домусчиев, екоинспекциите дават генерални разрешителни – да влиза и да гори квот си иска. Нено Димов мълчи, Бойко Борисов мълчи. Далавер импекс върви.

Автор: Николай Иванов

Източник: „Сега“

България
Коментирай чрез Фейсбук

Източник:fakti.bg
loading...

Вашият коментар

x

Check Also

Захариева: Пламен Георгиев обеща да напредне с испанския

Пламен Георгиев има качества за консул във Валенсия, заяви външният ни министър Екатерина Захариева пред ...

Идиотски гаф с телефон едва не провали футболен мач

Без ВАР остана дербито в Саудитска Арабия между Ал Фатех и Ал Насър 0:1, а ...

Цацаров: Незаконен съдебен състав пусна Полфрийман

Министърът на външните работи Екатерина Захариева и главният прокурор Сотир Цацаров се срещнаха с Джон ...

Димитър Пенев със секретна мисия

Легендата на ЦСКА и българския футбол Димитър Пенев бе част от приятна изненада, която колективът ...

Шарапова си спомни за голям кошмар

Руската топ тенисистка и бивша любима на нашия Григор Димитров – Мария Шарапова си припомни ...

Спалети се отдалечава от Милан

Все по-малка изглежда вероятността бившият треньор на Интер Лучано Спалети да застане начело на градския ...