Home » Мнения » Мръсната игра с медиите

Мръсната игра с медиите

ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

През пролетта на 2018 година едно видео се завъртя из унгарските социални мрежи. От това видео човек оставаше с впечатление, че гледа мюсюлмани, които нападат християнска черква. Особено усърдно го споделяха политици от управляващата партия на премиера Виктор Орбан и близки до правителството медии. Оказа се обаче, че видеото е фалшификат, защото всъщност е заснето от камера за видеонаблюдение в САЩ.

„Видеото показва две чернокожи момчета, които влизат с взлом в католическа църква, за да крадат. Но дейците на унгарската пропаганда манипулирали видеото, добавяйки към него звук с викове „Аллах е велик!“, обяснява журналистът Саболч Пони от разследващата платформа „direkt36″.

„Неколцина журналисти, включително и аз, се усъмнихме и с помощта на определени онлайн-инструменти успяхме да докажем, че видеото е манипулирано.“ Пони твърди, че унгарското правителство и приближените му медии водят мащабни дезинформационни кампании.

Много медии в България се владеят от олигарси

Само в Сърбия имало 3000 души, така наречени тролове, които служат на държавната пропаганда и създават настроения чрез социалните медии – разпространяват лъжи и подстрекателства. И в други източноевропейски държави журналистите имат проблем да защитават истината срещу мощни дезинформационни кампании.

Българската политоложка Румена Филипова подготви проучване за влиянието на руската дезинформация в страните от Черноморския регион. Според Филипова, много медии в България се владеят от олигарси, които са близки до Русия. Структурата на собствеността върху медиите често пъти предопределя публицистична ориентация, която е изключително дружелюбна към Кремъл. А директорката на българския седмичник „Русия днес“ дори е получила отличие от руското правителство.

Филипова обяснява: „Но в българската медийна сцена има още един много влиятелен външен фактор: Китай. „Русия днес“ вече има китайски вариант – „Китай днес“ – което показва, че Китай използва руските мрежи в България, за да упражнява влияние.“ Този седмичник хвали Китай като възходяща сила, която отправя предизвикателство към либералния световен ред под лидерството на САЩ.

В Сърбия Стефан Янич се бори срещу фалшивите новини и в името на истината, както сам казва. Той работи в новинарската организация „Трагач“, която проверява фактите в медийни публикации. Янич обяснява, че и в Сърбия има много руска пропаганда, но тя обикновено се практикува от сърби, които имат финансов интерес от нея. Защото темите, свързани с Путин, се продават добре.

„Ако погледнете първите страници на тукашните булевардни издания, ще си помислите, че Путин е не президент на Русия, а руски министър, отговарящ за отношенията със Сърбия. И непрекъснато го цитират с измислени изявления: „Няма да ви оставя на произвола!“ или пък „Ще върна Косово на Сърбия!“. Хората обичат Путин, обичат и Русия. Тук имаме и куп списания за руска медицина, които се казват я „Руски доктор“, я „Руско лекарство“ и публикуват измислени рецепти, които са потенциално опасни за здравето.“

Дезинформация и пропаганда

Но как да се подходи към този феномен? Кои фалшиви новини са достатъчно важни, за да бъдат разобличавани? И кои би трябвало да се подминават, за да не им се придава допълнителна тежест? Унгарецът Саболч Пони има своя собствена рецепта: „Когато за една кампания с фалшиви новини се използват пари на данъкоплатеца, разследващата журналистика трябва да бие тревога. Няколко унгарски медии, които разпространиха видеото с измисленото мюсюлманско нападение срещу християнска черква, преди това бяха закупени с помощта на много изгодни банкови кредити, а новите им собственици подпомагаха предизборната борба на правителството.“

Самият Пони често става обект на дезинформационни кампании. В социалните мрежи го обвиняват, например, че бил агент на ЦРУ. Журналистът гледа да не им обръща внимание и да се съсредоточава върху работата си. Още повече, че другата страна тъй или иначе има повече пари и повече ресурси.

Но Саболч Пони има да разкаже още нещо важно: „Журналистите, които не принадлежат към проправителствените медийни групировки, вече престанаха да се отнасят колегиално към онези журналисти, които работят за държавните агенции и обществено-правната телевизия. Независимите журналисти смятат тези хора за политически актьори. И това е правилно, защото тези хора се занимават не с журналистика, а с пропаганда.“

България
Коментирай чрез Фейсбук

Източник:fakti.bg
loading...

Вашият коментар

x

Check Also

Почина съпругата на покойния президент на Тунис

Почина съпругата на покойния президент на Тунис Бежи Каид Есебси, предаде Нова телевизия. За смъртта ...

Голям пожар бушува до Атина

Голям горски пожар бушува около гръцкия курорт Лутраки на 81 километра западно от Атина, съобщава ...

Затварят ГКПП Лесово до 14.00 часа днес

От 9.00 до 14.00 часа днес временно ще бъде преустановено пропускането на леки и товарни ...

Обсъждат публично професионалните качества на Гешев

Комисията по атестирането и конкурсите (КАК) при Прокурорската колегия на ВСС днес ще обсъди притежаваните ...

Джонсън и Юнкер обсъждат Брекзит на работен обяд

Британският премиер Борис Джонсън днес ще бъде в Люксембург за среща с главния европейски преговарящ ...

Вашият хороскоп за днес, 16.09.2019 г.

Хороскоп от astrohoroscope.info Овен Сами си създавате напрежение, вместо просто да се радвате на един ...