Home » Мнения » Китай, ЕС и Източна Европа: кой печели и кой губи

Китай, ЕС и Източна Европа: кой печели и кой губи

ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

За голяма част от източноевропейските страни членки на ЕС, които се чувстват като европейци втора ръка, китайските мегапроекти се оказват по-привлекателни от Брюксел. И това не е учудващо, пише Франк Зирен.

След като миналата седмица на срещата на върха ЕС-Китай беше подписана само една тънка обща декларация, китайският премиер Ли Къцян се отправи към Хърватия, за да открие осмата поредна среща на т.нар. формат 16+1. В продължение на два дни държавните и правителствени ръководители на страните от Централна и Източна Европа обсъждаха с китайските представители съвместни икономически проекти. Без участието на Брюксел!

Китайската инициатива е особено привлекателна за страните от Западните Балкани, чиято инфраструктура е в окаяно положение. На последната среща в Дубровник към формата се присъедини и Гърция, която досега имаше статут на наблюдател.

Провокация в задния двор

Според Брюксел, създаденият формат 16+1 е чиста проба провокация в задния му двор. 12 от участващите в инициативата страни са членки на ЕС. Китайският премиер Ли Къцян категорично отхвърля обвиненията, че Китай искал да разедини ЕС. Но вече дори няма нужда да го прави. Защото разделението отдавна е факт. Особено страните, които открай време се чувстват европейци втора ръка, окачествяват Китай като силен партньор. От 2007 година насам Китай е инвестирал над 29 милиарда долара в големи строителни проекти в Източна Европа. Най-голямата китайска инвестиция е осъществена в Сърбия, където общата сума възлиза на над 10 милиарда долара. Следва Унгария с почти 4 милиарда долара, Полша с около 3 милиарда долара и Румъния с 2,5 милиарда.

Пекин се интересува от европейското законодателство само тогава, когато то се явява пречка. А това не се случва толкова често. Същевременно Брюксел критикува много от действията на Пекин и твърди, че обществените поръчки за китайските строителни проекти не са прозрачни и облагодетелстват корупцията. Китай се опитва да привлече преди всичко свои работници и да даде поръчките на китайски изпълнители, вместо да открие възможности пред местните икономики. Освен това Брюксел твърди, че големите китайски заеми ще докарат дългова криза в бедните страни-членки на ЕС и така те ще станат зависими от Пекин. Всички тези опасения обаче досега бяха съпровождани единствено от мъгляви декларации за намерения. Същото се случи и на последната среща на върха ЕС-Китай. Общата декларация беше отпразувана като сериозен компромис, но в крайна сметка тя не е обвързваща.

ЕС не предлага алтернатива

Брюксел се бие в гърдите, че най-сетне е заострил тона спрямо Китай. Пекин пък хвали подобряването на отношенията и същевременно използва разединението в ЕС и търси задни вратички за сключването на двустранни договори с отделните европейски правителства, опитвайки се да се възплозва от това. Така например държавната Хърватска агенция за дигитални технологии подписа декларация, която предвижда съвместна работа с Huawei и сътрудничество с Китай в сферата на изкуствения интелект и разширяването на новата мобилна мрежа 5G. Полша е против участието на Huawei в изграждането на новата мрежа. Унгария държи на сътрудничеството в тази сфера. А Чехия и Румъния все още не са решили. ЕС не може да предложи на тези страни алтернативи в това отношение, тъй като изостава в областта.

Вярно, че Брюксел предприе няколко собствени инициативи като Цифровата среща на върха със Западните Балкани, но единственият голям успех, постигнат на последната среща в тази рамка през април 2019, беше договорката за отмяна на таксите за роуминг между шестте страни от Западните Балкани – Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия – до 2021 година.

Китай от своя страна инвестира в Източна Европа много пари и поставя много по-малко условия от ЕС. Ако Брюксел откаже сътрудничеството на източноевропейските страни с Китай, това би изглеждало така, сякаш ЕС им проваля бъдещето. А Пекин има визия и съответните планове за това тяхно бъдеще. Въпреки че много от проектите на новия „Път на коприната“ ще се изплатят едва след 50 години, резултатите от пекинските инвестиции вече са видими в много източноевропейски градове: там възникват нови мостове, улици, културни центрове. Западналите фабрики се ремонтират изцяло. И всичко това създава оптимизъм.

Навремето визията за една обединена Европа имаше същата притегателна сила. Междувременно тя е изпреварена от реалността, парализирана е от бюрокрацията и настроенията на отделни страни като Великобритания. Пекин има голяма стратегия. А Брюксел сякаш няма особен план.

Китай
Коментирай чрез Фейсбук

Източник:fakti.bg
loading...

Вашият коментар

x

Check Also

Влак прегази мъж край Сливен

Мъж е загинал, след като е бил премазан от пътнически влак край Сливен късно снощи, ...

Тереза Мей подава оставка утре

Британският премиер Тереза Мей се очаква да обяви оставката си утре, на 24 май, заради ...

Лудогорец с оферта към играч на Бенфика

Лудогорец е направил оферта за бразилския нападател Лукиняс от Авеш, пише португалското спортно издание „А ...

Четирима пострадаха на път за погребение

Четирима души пострадаха в пътен инцидент на пловдивския булевард „Марица Юг“ на път за погребение. ...

Столичните общински съветници не работят, отдали са се на агитация

Столичният общински съвет отново не работи, тъй като част общинските съветници участват в кампанията за ...

Наоми Кембъл на 49 г.! (СНИМКИ)

Прелестната Наоми Кембъл, която има над 40-годишна кариера, навърши 49 години на 22 май. Тя ...