Home » Истории » Изповед на една българка, която не иска да емигрира: Вкусът, който не давам..
българка която не иска да емигрира

Изповед на една българка, която не иска да емигрира: Вкусът, който не давам..

Емигрират хора, деца, жени… Mасово заминават. Емиграцията на народа. Заради кой? Това не е важно…

Това са тези, които обричат света на “войни”, “глад”, “гладна стачка”. Този народ не трябва да е обречен на глад. Той всъщност е гладен и принуден да мрази този, който днес се нахрани. Не искам да замина от тук, за да ме налегне носталгия по старата добра домашна кухня. Тя ми липсва и тук! И дръжте далеч от мен рецептите и специалитетите от старата бабина кухня, защото аз нямам с какво да уважавам традицията. Доколкото има познания в мен, толкова има и тъга, че не мога да покажа как се прави добро българско ястие или торти след обяд, както някога.

Има ли днес служители и доволни майки, които като се приберат у дома, успяват да купуват всичко, което трябва, и учат ли децата на кулинарство, с акцент върху домашната кухня? Дали мирише къщата и двора на вкусни гозби? Липсва ми и миризмата на скара и вкуса на виното, смеха на приятелите до късно през нощта, а не съм напускала страната, поне не далеч.

Аз обичам кифличките на мама, тортите и свинското печено за Великден. Искам да постя, ама защото вярвам, не защото трябва…

Искам да правим барбекю, да пием ракия и домашно вино. Не искам да си ходя, не ме карай, там няма ароматерапията от ароматите на старата загоряла тенджера. Моля да ми позволите да гледам децата как носят великденски яйца из квартала. Моля да имам честта да се събудя в коледната сутрин с аромата на пая на мама и леля… Пуснете ме да мириша липите по улиците, люляка във ваза да сложа.

Пуснете ме шишарки под дървета да си събирам, няма никъде другаде да имам тази възможност. Защото миризмата на нашите гори е уникална – никъде няма такъв парфюм. И искам само още един аромат, а там го няма. Миризмата на запалена свещ в църква, на слава, на сватба …

Е тази миризма не ви давам господа, продайте вашата душа, а на мен ми оставете, не ровете в мойте корени!

Коментирай чрез Фейсбук

loading...

Изповед на една българка, която не иска да емигрира: Вкусът, който не давам..
Оценете тази публикация

Вашият коментар

Inline
Inline