Home » Мнения » И кой ще кара джипа на ГЕРБ, ако не Борисов?

И кой ще кара джипа на ГЕРБ, ако не Борисов?

ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Коментар на Людмил Илиев за в. „Сега“

Започна да изглежда сериозно. Няколко пъти през тази година Бойко Борисов спомена, че наближава времето, в което ще се оттегли на заден план, за да даде път на следващото поколение в ГЕРБ.

Досега такива подмятания изглеждаха случайни и неискрени – колкото да изглежда сякаш Борисов не се е самоопределил за доживотен лидер на партията.

Щом обаче по-ниските ешелони на ГЕРБ се осмелиха публично да заговорят същото, значи

табуто, което обгръщаше темата, вече е паднало.

За това подсказва лекотата, с която депутатът от ГЕРБ Вежди Рашидов наскоро коментира въпроса. „Чувам го напоследък да хвърля едни хубави изречения за път на младостта“, цитира Рашидов своя партиен бос. Бившият културен министър дори си позволи да го посъветва да се възползва от челния опит на Ахмед Доган, който през 2013 г. обяви, че се отказва от прякото ръководство на ДПС и стана почетен председател на движението.

„Явно той е разумен човек, ще намери границата, за да може като Доган в един момент да има влиянието, но да може по един елегантен начин да подготвя кадрите. Аз мисля, че е достатъчно умен и разбира, че има смяна на поколенията. Доган навреме се отдръпна.

Остави едни по-млади хора да въртят това колело, но без да изпуща колелото, все пак то е негово. Смятам, че той е разумен и ще влезе в тази схема“, прогнозира Рашидов политическото бъдеще на водача на ГЕРБ. Излишно е да се споменава, че ако Борисов не желаеше подобни неща да се коментират, неговите хора нямаше и да гъкнат. Изглежда, намеренията му са сериозни, след като съпартийците му намират кураж да разсъждават открито за неговото оттегляне. Да не забравяме, че преди евроизборите вождът на ГЕРБ

набеляза конкретен срок,

в който да приключи участието си в активната политика – до края на своя премиерски мандат, след което ще се „върне в партията“, за да подготви „истинско ядро от интелигентни, знаещи хора“. „Това е като един футболен тим – днес си звезда, утре си резерва, излизат все нови и нови“, сподели Борисов кадровата си философия. Кои обаче ще бъдат новите полеви играчи на ГЕРБ, това никого не вълнува. От значение е единствено кой ще поеме капитанската лента от Борисов. Защото всички отдавна разбрахме на какъв принцип функционира партията – босът нарежда, останалите изпълняват. При такава организация същественото е начело да има водач с авторитет, на който по-нисшите чинове безпрекословно да се подчиняват. Фелдфебелският маниер на премиера, който често се заканва на своите хора, че ще им „дърпа ушите” за едно или друго, му гарантираше тяхното подчинение, когато го поиска. Друг, който да упражнява такава категорична власт над партията, няма. Особено след като Цветан Цветанов, който притежаваше нещо от силовата осанка на Борисов, се свлече от зам.-председател на ГЕРБ до редови партиен член заради аферата „Апартаментгейт”. Другите познати имена на ГЕРБ, като вицепремиера Томислав Дончев и финансовия министър Владислав Горанов,

изглеждат неспособни на друго, освен да се возят на задната седалка

на джипа на Борисов (и в буквален, и в преносен смисъл). И точно това е големият проблем с евентуалното оттегляне на партийния вожд. За всичките години на управление Борисов направи и невъзможното, за да излезе, че е незаменим за партията и държавата. Кой правеше първите копки на магистрали, естакади и прочее общественополезна инфраструктура? Не ресорният министър, а Бойко Борисов. Кой прерязваше лентата, когато някой обект беше завършен? Отново Борисов. Кой покачваше пенсии и заплати?

Не правителството, а Борисов. Кой потушаваше скандали и пропъждаше отговорните за тях? Не партията, а Борисов. Кой спасяваше ГЕРБ, когато се свличаше в предизборните класации? Борисов и неговият джип, с който обикаляше из страната, за да покаже на гражданите какво той (а не управлението) е направил за тяхното добруване и благосъстояние. Така във времето едрата снага на Борисов се разрасна, докато обхвана цялото пространство, което осветяваха прожекторите на общественото внимание.

И място за други не остана

Дори и хората от непосредственото му обкръжение никога не са имали поле за независима изява, така че партията и обществеността да започнат да ги възприемат като що-годе самостоятелни фигури със собствена тежест. Това се отнася и за Цветанов, който при цялата си взаимна и страстна любов с партийните структури винаги изглеждаше като дясната ръка на шефа, а не като влиятелен политически фактор, който може да разклати трона му, както неведнъж през годините се спекулираше.

Неслучайно депутатът Димитър Главчев неотдавна каза: „В ГЕРБ има само един човек, който е незаменим, и той не е Цветан Цветанов”. И накрая Борисов докара нещата дотам, че не остана друг в ГЕРБ, който да има правото да говори, освен него.

На последното национално събрание на партията вождът ѝ беше единственият, който се изказа от трибуната Низвергнатият Цветанов кротуваше. Горанов, Фандъкова, Дончев – всеки, който преди беше вземал думата, сега тихичко седеше на отреденото му място и се оставяше да бъде блъскан от словесните вълни, които произвеждаше Борисов. Тази абсурдна ситуация окончателно затвърди впечатлението, че няма друг в ГЕРБ, който да работи, мисли и говори, освен Бойко Борисов. Тогава какво всъщност ще остане от партията, ако Борисов се оттегли в някакво сарайско задкулисие ала Доган?

Реално погледнато, в ГЕРБ всичко е устроено така, че няма друга подходяща фигура, която да върши работа „на терен”, освен висшия партиен бос. Няма човек, който да прави копки и да реже ленти, няма кой да дърпа ушите на провинили се партийци, няма кой да остроумничи и да се тежкари пред медиите и гражданството, няма кой да върти кормилото на джипа. Това означава, че дори и официално да се оттегли, Борисов ще трябва да играе същата роля като преди. Просто така е постлал леглото си в ГЕРБ, че никой друг от близките му сподвижници не може да легне в него.

Затова Борисов не може да последва пътя на Доган –

да остави някого да „върти” партията, да се оттегли в своето мълчание, което да нарушава един-два пъти в годината, и да се фокусира върху легализирането си като бизнесмен. ГЕРБ е устроена по различен начин от ДПС. Присъствието на управляващата партия в политическото ежедневие на страната е изцяло обвързано с името, образа и гласа на Борисов. Той не е част от ГЕРБ, а по-скоро ГЕРБ е придатък към политика Борисов. Ако неговото лице не се вижда от тв екрана, ако неговият глас не звучи на партийните пресконференции и заседанията на Министерския съвет, какво всъщност ще остане от ГЕРБ? Очевидният отговор е: нищо.

България
Коментирай чрез Фейсбук

Източник:fakti.bg
loading...

Вашият коментар

x

Check Also

Ливърпул мина и през Арсенал

Ливърпул остана единственият тим във Висшата лига на Англия със 100-процентов точков актив след 3-ия ...

Римлянин без глава намериха в Хераклея Синтика

За нова находка в древния град Хераклия Синтика край местността Рупите се похвали доцент Людмил ...

Гонкаджия с БМВ получи акт за 3000 лева, колата била на гаджето му

Шофьор бе глобен с акт от 3000 лева и му бе отнета книжката за една ...

Тежка съдба над българско село, мъжете умират

49-годишен мъж се удави в частен водоем в кюстендилското село Вратца, съобщиха от полицията. Сигнала ...

Нова такса по морето – Тормоз на готвача

Кръчми и хотели по морето цакат клиентите си с абсурдни такси, като например 2,50 лева ...

Борисов посочи как ще докара туристи от чужбина

Държавата ще субсидира чартърните полети от чужбина, за да стимулира туризма у нас. От бюджета ...