Home » Мнения » Гласове край морето: Кой луд ще дойде да почива тук?!

Гласове край морето: Кой луд ще дойде да почива тук?!

ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Коментар на Диян Божидаров за в. „Сега“

Четиризвезден хотелски комплекс в курорта Св. св. Константин и Елена. Часът е малко след 9, времето мъгливо, не става за плаж. Би трябвало из фоайето да щъкат хора. Но не. Мъж обяснява по телефона, че денят му е свободен от ангажименти: „Тук съм, стоя си, празно е. Няма къде да бързам. Сърцето ме боли, но това е, няма туристи“. Мъжът е Атанас Карагеоргиев, хотелиер с 27-годишна биография в частния сектор и собственик на почти празния околен лукс. „Естрея резидънс енд палас“ е с 60% запълняемост в началото на юли, а през 2018 г. по същото време, на старта на т.нар. висок сезон, е бил целият пълен.

Настроението по северния български бряг е минорно. Медиите информират за скандали и отлив на туристи предимно на юг, но положението е същото и в курортите край Варна. Карагеоргиев е един от многото браншовици, които приемат сезона като трагедия. Екип на „Сега“ разговаря с доста представители на сектора, които очертаха средно около 20% отлив на летовници. Сочат комплексни причини: стабилизирането на политическата ситуация в Египет, Тунис, Турция, ориентирането към тях на туристопотока, който в последните 3 години помпаше нас; криза в самолетните превози (фалит на Germania, свити полети на Ryanair и проблеми в други фирми);

слаба държавна политика,

касаеща рекламата и родните авиоуслуги; старата беда с визите за руснаци, която, комбинирана с високата цена на самолетния билет, прави идването у нас трудно и скъпо. Отливът е предимно от Германия, Русия. Всъщност най на север, в района на Шабла, където все още туристическата индустрия е далеч по-семпла, оплаквания не се чуват – малкото легла са запълнени изцяло.

В курортите обаче проблемите са много. Днешните трудности се стоварват върху стари беди, които предпоставят липсата на честна конкуренция и дават представа защо сегашният отлив притиска предприемачи до стената. Обяснението на Карагеоргиев, който е стартирал през 1992 г. с хотел на Златни пясъци, звучи като изповед. В нея проблемите се трупат като брънки, за да образуват желязна верига:

При договорите за приватизация

видният наш премиер Иван Костов реши да се раздържавяват хотелите чрез отстъпено право на строеж. Който искаше да си купи земята, трябваше да го направи от съответните курортни дружества. На тези дружества им бе подарена инфраструктурата. Примерно при приватизационния договор си поел ангажимент до 3 или 5 години да реализираш инвестиция, да кажем, стаите от 30 да станат 70, но за да го направиш, трябва да купиш от тях земята – ако не, стават ти съсобственик. Отделно от това до ден днешен им се плаща такса инфраструктура. Тези дружества също са хотелиер, ето как съм притиснат да наливам вода в чуждата мелница. Същото е и с плажните концесии. Защо въобще са нужни те, защо общините не се грижат за ивиците както някога? Аз, който съм налял 10-15 милиона евро, ще страдам, защото не мога да си пратя туристите отпред на плажа?! Ако ги пратя, ще трябва да извадят 50-70 лв. Заради едни 18 милиона лв., които държавата прибира от концесии, губим 200-300, може би 500 млн. лв. В годините назад нерегламентираното строителство също повлия негативно. Но има и друго. Доста хора решиха да изсветлят парите си чрез туризма, поради което държавата предприе тактиката „Няма да помагаме на сектора, защото той все ще извади нещо под дюшека“. Но това

доведе до обезличаване на всички инвеститори,

до общия знаменател „мутри“. Но аз защо да съм мутра за това, че съм работил и съм успял да спечеля нещо, да го налея в България? За някои може да не е от значение колко точно са туристите. Но когато си теглил кредит, който е 40-50% от цената на инвестицията, става много важно дали двама туристи повече ще дойдат, или не.“

Конкретно за настоящия сезон червената лампичка е светнала още в края на зимата с ранните записвания. „Варненският кмет Иван Портних изрази желание пред Съюза на хотелиерите да помогне – на варненското летище от април до определена дата на юни да се спонсорират полетите. Можеше да го прави общината за сметка на курортната такса. Но никой от

правителството не пожела да си мръдне пръста

Подкрепата на кмета не е достатъчна, държавата трябваше да организира туроператорите“, казва Карагеоргиев. И дава пример как Турция спонсорира именно полетите (по 6000 евро в слабите месеци), което кара туроператорите да работят с нея поради намаления риск. Карагеоргиев посочва и още беди – Гърция дава за руснаците дългосрочни визи, например за 3 години, а България предоставя еднократна двуседмична; центровете ни за визи в Русия са едва три; от петмилионния Санкт Петербург няма полет до Варна, липсват директни линии и до други големи градове; чужди партньори били готови да докарат туристи, но ако държавата покаже специално отношение, а тя не го прави. „На този фон се дадоха унизително малко пари за реклама. Направо се чудя как все още някой идва в България. А министърката вее байраците (Ангелкова – б.а.), четири сезона ще правим… То един не можем!… Със сигурност и в нас като мениджъри има проблеми, но основната беда е липсата на държавна политика“, категоричен е хотелиерът.

Обобщението за несгодите в туризма звучи така: „Изобщо до ден днешен всичко се прави единствено и само

за да задоволим интереса на бившите силови групировки

Воглаве с премиера“.

Настоящето е ясно, но Карагеоргиев е силно песимистичен и за бъдещето. Критиката му не е само спрямо нашите управници: „Изход няма. Какви ли не варианти съм пробвал през годините. Тъй като имам покрит басейн с полуолимпийски размери, топла минерална вода, опитах рехабилитация, да излизат хората излекувани от тук. Оказа се, че не мога да го правя, защото нейно величество госпожа Кунева не е договорила синхронизация със здравната каса на Германия. Е, как да има здравен туризъм? Единственото, което може да правим, и това е нашето бъдеще, е да бъдем старчески дом на Европа. Да осигуряваме луксозни, евтини старчески домове – и ЕС ще го стори по най-безогледен начин с подкрепата на нашето правителство, евродепутатите ни. Въобще – ще се радваме и ръкопляскаме“. Карагеоргиев, макар да е активен човек с размах,

говори с евроскептицизъм,

какъвто се среща и при пенсионерите, които цял ден не стават от телевизора. „От много години съм в сектора, наблюдавам – казва той – Трябва да си много глупав, за да не разбираш процесите. Взеха ни младите хора, сега ще ни докарат възрастните, за тях да се грижим. Това е бъдещето, още по-модерно робство.“

Разговорът с Гешо Любенов, собственик на фирма „Турал“, не е толкова философски. Но става ясно, че от гледна точка на туроператорите почти всички изброени проблеми са налични. Плюс специфични. „Ще представя нещата от моята камбанария – казва Любенов. – В Москва се провеждат зимна и лятна борса. За да участвам,

трябва да похарча 10 000 евро, които после не мога

да ги изкарам от руските туристи. Ако отида, излиза, че аз плащам рекламата на България. Можеше държавата да направи щанд и да покани големите туроператори на руския пазар – щяхме да си платим билетите и настаняването, но самият щанд можеше да е безплатен. Сравнявам нашите щандове с тези на Хърватска например – техните са страшно добре направени“. Любенов също е на мнение, че ключов проблем са самолетните превози до Москва, тоест наличието на един-единствен превозвач, което вдига цената на билета до 350-400 евро. „Е, кой е тоя ненормалник, който ще дойде в България?“, пита се и той. (Почти успоредно с нашия разговор правителството обяви, че по линията Варна – Москва – Варна освен „България Ер“ полети започва и „Бул Ер”). За в бъдеще Любенов препоръчва по-голяма прецизност на стратегическите документи – според него

трябва стратегиите да се пишат от хора в бранша

„Може би сегашните автори са прекрасни мениджъри, маркетингови специалисти, но само хората от сектора познават проблемите в дълбочина“, казва той.

Кратка анкета из северните курорти показва, че цените на нощувките са приблизително същите спрямо миналата година. Хотелиери се оплакват, че просто няма как да ги смъкнат, след като токът и водата са се увеличили стремително. А ето и някои „съпътстващи“ престоя цени – масовият чадър с два шезлонга е 30 лв., за 10 дни стойността им е 240 лв.; хотелите по първа линия са имат зони, техните гости ползват безплатно плажните екстри; бирата е 4-6 лв., таксиметров превоз от Златни пясъци до центъра на Варна – 25 лв. Но не цените, а едни опашки правят впечатление –

вият се пред хотелски барове, напомняйки навалиците

за бира през късния наш социализъм. Туристите се редят, за да консумират леки храни и напитки като част от „пакета“. Забелязват се и надписи: „Моля, не вземайте повече от 2-3 напитки, за да не чакате дълго!“. Аз се почувствах унизен само като ги чета. А какво остава да се редиш на такава опашка или пък да участваш в упражнението като персонал?

В Кранево духът е почти революционен. Уличните търговци не чакат подкана, за да излеят душата си. „Всичко е мафия, брат ми, мафията прогони туристите. В ръководството на България, във визите, в политиката е проблемът. Грам западняк няма и руснаци няма, само Беларус и Молдова. Миналата година бе 300 пъти по-добре. Министърката на туризма трябва да си ходи.“ Думите са на 61-годишния Валентин Петров, продавач на плажни принадлежности. Край него е Анатолий от Беларус, който изстрелва: „Визата струва 70 долара. Лекарствата са много скъпи в аптеките, едни от най-скъпите в света.

Аз валидол си купувам, почти 6 лв. е тук

Е, как може, това уж е детски курорт, а цените са за милиардери! С тези пари в Турция два пъти ще летувам“.

В Кранево очевидно руснаците са кът, макар да се счита за тяхна „столица“. Няма ги и в Балчик. 68-годишният Eнчо Иванов има какво да каже по въпроса. До 2008 г. е стопанисвал два хотела (с 200 и с 50 легла), продал ги е, днес си гледа старините като собственик на баничарница в градчето:

„Секторът е частен, но без държавна реклама няма как да станат нещата. До мен има цяло блокче с апартаменти на руснаци, празно е. 34 години имам в хотелиерството, обикалял съм Русия, Украйна.

Нашите посолства за една запетайка връщат –

бюрокрация (издаването на визи и други документи – б.а.). Казвам им – аз съм българин, помогнете ми, но все едно никой нямаш насреща, не те признават като сънародник. Отказах се от хотелите точно защото видях накъде вървят нещата с Русия. Оживление имаше преди 3-4 години, когато ТУИ (немски туроператор) докара много туристи. И Путин тогава заради сваления самолет удари Турция – потокът натам секна, възползвахме се ние. Но Русия и Турция оправиха отношенията, а в югоизточната ни съседка обслужването е перфектно, клиентът няма от какво да се оплаче. А тук кой да обслужва туристите – хора няма, демографията е трагедия. Ето, бюрото по труда ми праща момиче, но тя е неграмотна, касова бележка не може да чукне. Откъде да дойде персоналът по хотелите? Скоро бях на ресторант с жена ми, обслужва ни сервитьорче от Молдова. То бърка езика, няма нужната подготовка. Дошло да изкара лятото тук. Дават му храна, квартира, заплата, бакшиши… – доволно е. Но

един професионалист не може да разчита

на такива кадри“. Енчо Иванов също е настроен доста срещу ЕС. Счита, че туризмът ни и държавата като цяло се съобразяват с интереси, които са в разрез с българските. Дали и той мисли, че хотелите ни ще се превърнат в старчески домове? „Да, то вече беше под някаква форма преди десетина години. Идваха скандинавски и германски пенсионери – евтиничко им бе“ (говори за времето на Тройната коалиция).

Иванов също е на мнение, че общините трябва да поемат плажовете. Той (и не само той) счита, че няма как концесионерите да предлагат ниски цени на услугите, тъй като имат големи разходи по поддръжка. Всъщност по щекотливата медийна тема „Празни ли са шезлонгите, или не“ положението в северните курорти е: отпред до морето са пълни, „на втора и трета линия“ – празни.

„Базата ни е запълнена почти 100%. Още през февруари–март уикендите и празниците бяха резервирани. Ние разчитаме на друг тип клиенти, не зависим от визи, туроператори и държавна политика.“ Такава пък е картината най на север през погледа на Радослав Русев, собственик на семеен хотел „Тюленово“ (56 легла). Според него

проблемите са там, където има свръхпредлагане,

а пазарът се саморегулира. „При нас също няма отлив. Нашите традиционни клиенти са тук“, добавя Полина Калчева от хотел „Лазур“ в къмпинг „Шабла“ (40 легла). Големите проблеми очевидно липсват при малките играчи, където и брегът не е застроен. Но обликът на туристическата ни индустрия не се определя от тях. „Абе, някак няма увереност, енергия в хората, живец. Унилост цари. И държавата ни е така, и за туризма важи“, казва накрая таксиметров шофьор. Правдиво е обобщил ситуацията.

България
Коментирай чрез Фейсбук

Източник:fakti.bg
loading...

Вашият коментар

x

Check Also

В Русия расте търсенето на употребявани дизели

Продажбите на употребявани автомобили с дизелов двигател в Русия през тази година са се увеличили ...

Спряха влаковете между Калотина и Димитровград, има изтичане на газ

Преустановено е движението на влакове между гарите Калотина Запад и Димитровград (ЖС), научи ФАКТИ. Причината ...

Край на черните дни за тези зодии!

През остатъка от месец август представителите на определени зодиакални знаци ще се радват на нов ...

Медиите в Италия: Десподов се бунтува

Публикация на Кирил Десподов в социалните мрежи разбуни духовете в Италия. Изданието centotrentuno.com реши, че ...

Влогърка трупа милиони, докато я гледат как яде (ВИДЕО)

Да гледаш как някой се храни, често пъти може да се окаже доста отблъскващо, особено ...

Стефан Данаилов счупил става при падане

Току-що разговарях с Ламбо, който е постъпил днес в Бургаската болница. Написаното за здравословното му ...