Home » Мнения » Берлинската стена се провали позорно

Берлинската стена се провали позорно

ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

За по-паметливите днес, 13 август, се навършват 58 години от издигането на Берлинската стана, която в продължение на над две десетилетия е символ на разделена Европа и неслучайно именно с разрушаването на Стената на 9 ноември 1989 г. е поставено началото на края на Студената война.

Въпросът днес, толкова много години след изграждането ѝ и след събарянето ѝ, е дали просто трябва да я сочим като несъмнен символ на затвореното общество и липсата на свобода, или да потърсим и някакви поуки за днешния ден. За да му отговоря, ще се върна на причините за издигането ѝ. От 1945 г. до 13 август 1961 г. преминаването между Източен и Западен Берлин е свободно, като има берлинчани, които работят в едната част, а живеят в другата. Защо тогава се налага 17 години по-късно, когато вече са отминали най-острите моменти от Студената война (Корейската война от 1950-1953 г. и Унгарската революция от 1956 г.), да се спре връзката между двете части на разделения Берлин? Причината е в процеса на трайно напускане на източногерманците – данните показват, че още през 1952 г. от ГДР във ФРГ преминават 180 000 души, а през 1953 г. – 226 000. Този процес се засилва в края на 50-те и началото на 60-те години, когато все повече млади и квалифицирани хора напускат ГДР: само през юли 1961 г. те са 30 хиляди, а за първата половина на годината – 207 хиляди. Икономическите загуби се изчисляват на 2,5 млрд. марки.

Нарастващият поток бежанци принуждава лидерът на ГДР Валтер Улбрихт да настоява пред съветския Никита Хрушчов да му позволи да спре свободното движение. Хрушчов не е съгласен, защото подобно действие може само да демонстрира провала на Изтока в пропагандното състезание със Запада. Няма как да твърдиш, че твоята система е по-добра, ако гражданите ти бягат към другата. Затова е отправен призив към другите източноевропейски държави да изпратят свои специалисти в замяна на напускащите ГДР. От това време са онези български лекари, инженери, агрономи, музиканти и други специалисти, които и до днес живеят в Германия. Тези човешки инжекции обаче не успяват да решат проблема.

Тогава, на поредното заседание на лидерите на Варшавския договор в Москва (5–7 август 1961 г.) Улбрихт „най-после” получава разрешение да спре потока бежанци от ГДР и седмица по-късно Стената е издигната (в началото само като телена ограда, която по-късно се превръща в масивно бетонно съоръжение).

Всички знаем колко болезнено възприемат Стената германците и колко много човешки жертви са дадени при опитите за преодоляването ѝ. Но на днешната годишнина ми се иска да помислим за това как издигането на онази Стена се съотнася с днешните предизвикателства.

Първият проблем е как реагираме на свободното напускане на гражданите, което е особено болезнено за България, но и за цялата постсоциалистическа Източна Европа. В новите демократични условия не може (а и не бива) да се мисли за каквато и да била препятстваща свободното движение стена. Но ми се струва, че лошият опит от Берлинската стена не трябва да попречи на опитите да се запазят ценните за съответната държава кадри. Това може да стане не чрез забрани, а с виртуалната стена, съставена от предлагането на по-привлекателни условия за гражданите от онова, което могат да получат навън (и не става дума само за пари). За съжаление обаче не забелязвам нито българските работодатели, нито властите да се опитват да направят това. Те просто наблюдават процеса, като по подобие на Хрушчов се опитват да заменят напускащите кадри с внос на по-евтина, но и по-неквалифицирана работна ръка. Това не е желаният път към ускорено развитие, а води към бавно икономическо затъване.

Вторият извод може да се потърси по-общо в идеята за стените. Свидетели сме на издигането на все повече стени – най-ярките примери са от Израел и Съединените щати. Ние също издигнахме стена на южната си граница, макар и телена. Вярно е, че днешните стени имат противоположна цел – да спрат навлизащи хора. Началото на подобна практика можем да потърсим още в Китайската стена, където както и днес богатите държави се опитват да предпазят своето благополучие от нахлуването на бедни мигранти.

Само че историческият пример показва, че опитите за изграждането на задържащи стени обикновено нямат успех. Идеята на Берлинската стена се проваля позорно. С подобни стени, наречени валове, римляните се опитват да спрат нахлуването на варварите в земите на Римската империя. Само че не успяват, а в крайна сметка Римската империя пада под ударите на варварите.

Каква е тук поуката? Не съм сигурна, че я има, защото тези стени се провалят. Но ако все пак я потърсим, можем да я открием в предупреждението, че преговорите и компромисите са винаги по-добри от ограждането на проблема със стени.

Автор: Искра Баева

Източник: „Клуб 24 май“

България
Коментирай чрез Фейсбук

Източник:fakti.bg
loading...

Вашият коментар

x

Check Also

Тотнъм спъна Манчестър Сити на Етихад

Манчестър Сити и Тотнъм направиха изключителен спектакъл на „Етихад” в дербито от 2-ия кръг на ...

Под кожата ни може да се спотайва неоткриван досега…

Откриването на напълно нови и неизвестни части от човешкото тяло е нещо много необичайно в ...

Рибар залови пираня на язовир „Пчелина

ибар улови нехарактерната за българските води пираня. Горки и синът му за пореден път били ...

Фалшивите лекарства у нас били мит

„Най-вероятно ще останат населени места без аптеки“, алармира Аделина Любенова от Българския фармацевтичен съюз (БФС) ...

Над 50% от българите слушат чалга

Най-слушаният стил музика в България е народната музика. Почти половината от българите харесват попфолк, показва ...

Огромна сума иззеха на Калотина

Митническите служители на Калотина са открили над 100 000 EUR у турска гражданка, която е ...