Home » Мнения » Аварията в Чернобил – краят на СССР – Ленин*

Аварията в Чернобил – краят на СССР – Ленин*

ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Понеже се води безпрецедентен по начина, по който се води и абсолютно абсурден спор за сериала за Чернобил, ще цитирам тук мой текст, за който напомням всеки път на 26 април от много години насам.

Само ще добавя, че веднъж разговарях с генерал Валентин Варенников. Той е участник, впрочем, в пуча срещу Горбачов, август 1991 г. Тогава, по страшно съвпадение, докато ние тук, в Народното събрание, гледахме нелепата, направо идиотска реакция на върхушката на БСП за този пуч, така се беше случило, че моето семейство бе в Крим, недалеч от мястото, където беше държан арестуван Горбачов. Само аз си знам какво изпитвах тогава.

Генерал Варенников е бил ръководител на всички военни части, участващи в ликвидирането на преките последствия от Чернобилската катастрофа.

Когато му разказах как съм бил сравнително недалеч от Чернобил, в Харков, го попитах дали е било страшно.

Той ми каза, че не може да каже колко страшно е било. Защото няма човешки мерки за този страх. Беше толкова страшно – отговори ми просълзен той, че човешкият разум не може да си го представи. Воювал съм във Великата Отечествена война с фашистите и в Афганистан с басмачите, но толкова страшно, колкото беше в Чернобил никога не е било!

Ето самия текст:

Привеждам този мой текст със съвсем мънички редакционни поправки всяка година на тази печална дата. И продължавам да си мисля колко брутален и циничен може да бъде режимът, който, докато се грижеше за себе си и безценното си здраве, скри от своя народ истината за случилото се! За такива неща прошка няма и не може да има…

Днес е 26 април. Мнозина си припомниха за трагедията в Чернобил преди 32 години.

Аз тогава бях аспирант в Харков, дисертацията ми бе завършена и очаквах дата за защита.

За това, че нещо се е случило в Чернобилската АЕЦ научихме от една нищожна бележчица в „Правда“ или в „Известия“, сбутана на последната страница, около прогнозата за времето. При соца в СССР имаше такъв виц – в „Правда“ няма известия, а в „Известия“ няма правда (истина).

Иначе никой никому нищо не каза. Валяха пролетни дъждове, децата си играеха в градинките, моите дъщери – също. Хората участваха в първомайската манифестация, на която се поканваха всички желаещи, а присъствието беше задължително. Соцът може и да парадираше как се грижи за народа, но за редовия човек не даваше пукната пара – той бе жертван винаги когато се налагаше – и във военно и в мирно време, при „епохални“ проекти и при страшни бедствия, неговият живот в сравнение с Голямата идея на комунизма, не струваше и пукната пара.

Ние в Харков (а по права линия градът е на по-малко от 500 км от Чернобил) извадихме късмет – слава Богу, вятърът духаше в друга посока и ядрените облаци ни се разминаха. Много други градове и градчета, села и селца нямаха, за жалост, този късмет…

Аз обаче научих рано-рано за трагедията. Мой колега-аспирант ми каза под секрет, че в болницата в Харков, в която е лекар негов много близък, докарват доста хора, събличат ги голи, мият ги с разни препарати, а дрехите им ги изгарят незабавно.

По-късно, когато ние си бяхме вече в България, приятели от Харков ни споделяха, изпълнени със страх и стрес, как млади мъже – техни съпрузи, синове, роднини и познати се крият с месеци по всякакъв начин от властите, за да не бъдат принудени да отидат в Чернобил, в окото на радиационния пъкъл.

Самата катастрофа в Чернобил бе ужасяващо точна метафора за рухването на съветската система. А скриването на истината от обикновените хора бе крещяща илюстрация за свръхманията за секретност на режима, за неговото отношение към населението, за лъжата и измамата с която се бе обградил висшият съветски елит – партиен, кагебистки, военен и номенклатурен, който в най-голяма степен допринесе – с чудовищната си алчност, некадърност и брутално безхаберие спрямо държавата, обществото, народа и гражданите – за разпада на налаганата с еднопартийна диктатура съветска система.

И още нещо: Чернобилската АЕЦ носеше името на Владимир Илич Ленин:

Чернобилска АЕЦ „Ленин“!

И това ако не е било знак, символ, сигнал, послание за предстоящия, неизбежен, експлозивен край на ленинизма!

Радиацията от експлодиралата Чернобилска АЕЦ „Ленин“ взе страшно много жертви. Но още повече, с много пъти повече жертви взе радиацията от експлодиралия СССР „Ленин“!

*Заглавието е на ФАКТИ

България
Коментирай чрез Фейсбук

Източник:fakti.bg
loading...

Вашият коментар

x

Check Also

Не е ли време вече наистина да затворим тая държава

ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати. Не ...

Мадам Искрено и лично“ се завръща в ефир

Миглена Ангелова, отново ще радва феновете си от телевизионния екран. Eĸcцeнтpичнaтa телевизионерка ще бъде водеща ...

Румен Радев се срещна с ръководителите на службите за сигурност

Президентът Румен Радев проведе работна среща с ръководителите на службите за сигурност Държавният глава Румен ...

Слави Трифонов: Уважаеми зрители, спите ли?

ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати. Напоследък ...

А1 отчита стабилен ръст на всички основни показатели през втората четвърт на 2019 г.

Средният приход от абонат (ARPU) и средният приход от фиксирана линия (ARPL) растат съответно с ...

Армия, полиция и жандармерия ще борят африканската чума

Армия, полиция и жандармерия се включват в борбата с африканската чума по свинете, стана ясно ...