Home » България » Адв. Емил Георгиев пред ФАКТИ: Без работещо правосъдие, децата ни нямат бъдеще

Адв. Емил Георгиев пред ФАКТИ: Без работещо правосъдие, децата ни нямат бъдеще

Днес от 18:00 пред Народното събрание ще се проведе поредният протест срещу кандидатурата на Иван Гешев за нов главен прокурор, организиран от Инициатива “Правосъдие за всеки“. Тъй като темата за правото и върховенството на закона е изключително актуална в професионалната среда на правосъдната система, но не чак толкова сред редовия гражданин, който масово не се интересува и не разбира важността на темата, ние от ФАКТИ посредством и благодарение на адв. Емил Георгиев от Инициатива “Правосъдие за всеки“, пожелахме да изтъкнем жизнената важност и значимост на правото и върховенството на закона за едно общество, което иска да живеем по-добре. Адв. Георгиев говори пред медията ни и за неосъществената съдебна реформа, кандидатурата на Иван Гешев за нов главен прокурор и процедурата по неговия избор, а също така и за нашумелия казус “Полфрийман“.

– Адв. Георгиев, върховенството на правото и съобразените с него закони са една доста подценявана и силно политизирана тема в България. Намираме се в едни бурни времена и с оглед на тях бихте ли разяснили на широката аудитория, защо всъщност правото и върховенството на закона са жизнено важни за нормалното функциониране на една държава и касаят пряко всеки един гражданин на нашата и всички страни по света?

  • Отговорът на този въпрос е едновременно много труден и много лесен. Зависи на кое ниво разглеждаме борбата за върховенство на закона. Има едно много високо абстрактно ниво. Него в България най-вече свързваме с всичко онова, което се случва във Висшия съден съвет и всички борби там. ВСС е върховният кадрови орган на правосъдието. Той е кадрови орган, както за съдии, така и за прокурори, следователи. На мен като на адвокат, като на практик, ми се е случвало почти всекидневно да се сблъсквам с възможно най-конкретните и просто човешки измерения на върховенството на закона. Вярвам, че при всеки един колега, се е появявал поне по един човек, а може би и много повече, с едни папки, които са пълни с всякакви решения и жалби за някакъв техен проблем, който от години е нерешен и продължава да бъде нерешен. Много често това нерешаване на проблемите е свързано с буквалното ликвидиране на човешки съдби.

Миналата седмица имах един случай. Една дама ми донесе огромен куп документи, от порядъка на 60 сантиметра височина. Въпросната жена води дела отпреди 1989 година, които продължават и до днес. Става въпрос за много тежки елементи на имотна измама. Едното от решенията, които прегледах, беше много сериозно немотивирано. Когато ние от “Правосъдие за всеки“ говорим за правосъдие имаме предвид именно – правият според Закона да си получи неговото, кривият според Закона да си получи неговото. Съдът трябва да пише добри актове, трябва да се мотивира добре, за да става ясно на хората – защо решението е в едната или в другата посока. Не само само за страните, но и за всеки, който проявява интерес към дадено дело. Знаете, че има дела с висок обществен интерес, някои медии ги “знакови“

Друго много важно нещо е това, че съдът не трябва да се повлиява от никакви фактори. Най-разнообразни могат да бъдат тези опити за повлияване, например може да има опит за политическо влияние над съда, а опити за такова според мен се правят непрекъснато. Може и да е от друг характер – криминално, престъпници да заплашват съдебния състав. Да пишат писма и смс-си от типа на това: “Знаем къде детето ти ходи на детска градина, училище“. Тогава вече започва да става страшно. Доверявано ми е, такива неща са се случвали с прокурори, със следователи и с разследващи полицаи. Адвокати също са заплашвани във времето.

Тук вече е ролята на държавата. Да може тя да покаже, че с целия репресивен апарат, с който разполага (полиция, служби) е в състояние да гарантира сигурността и спокойствието на всички онези участници в правораздавателния процес, за да имаме накрая ние един добър резултат. Добър в смисъла на това да е приемлив за обществото, то да възприема съдебната си система като нещо свое.

– А как си обяснявате факта, че редовият гражданин не е особено заинтересован и активен по темата за правосъдието? Освен това личи и доста сериозна незапознатост на хората с тази тема?

  • По отношение на незапознатостта и необразоваността, ние имаме няколко системни дефекта. Доколкото на мен ми е известно, в рамките на средното образование и понастоящем учениците в нито една част от пребиваването си в средното училище – не учат нищо по въпроса за съда или правосъдието. Що е то? Кой отговаря? Кой може и кой не може да бъде съдия..

– Тоест държавата не възпитава граждани?

  • Очевидно. Аз съм задавал този въпрос на учители, които преподават и в началното образование, а след това и в средношколския процес. Те ми казват: “Не, такова нещо не се учи, няма го по учебниците“. Всъщност опира и до желание от страна на самия учител, ако иска да ангажира вниманието на децата, да им разкаже що е правосъдие. Може би това трябва да се вземе предвид в учебните планове така, че децата, особено когато им предстои вече да напускат училище, когато те са придобили една определена зрялост – да бъдат занимани и с тези въпроси. Ясно е, че някои от тях ще научат, други няма, но все пак да я има тази възможност, това на първо място.

На второ място, въпросите за правосъдието, доколкото медиите се занимават с тях, те винаги ги представят от възможно най-сеирджийската им страна. Избират се различни, определени за “знакови“ дела, най-често наказателни, но пък и се премълчават други дела, които също са важни или “знакови“. Медиите са призвани да представят нещата достатъчно добре и там да се казват нещата с истинските им имена, това е изключително важно.

Имам и едно друго обяснение в отговор на предишния въпрос, а именно защо това за много хора не е толкова първостепенно. Ние живеем в общество със сериозни трудности на много нива и голяма част от хората са на първо място затруднени в осигуряването на материалния си живот, други имат в момента някакви ангажименти, които са им много по-важни. Също и всички онези, които в момента просто нямат досег с правосъдието и съдебната система, те все пак са много голямо мнозинство. Нормално е те да не проявяват в голяма степен такъв интерес. Като цяло в обществото ни се шири, отбелязвам го с прискърбие, една голяма огромна апатия спрямо всичко, което се случва в рамките на обществото. Темата за правосъдието не прави някакво изключение. Чувам хората да казват най-често: “От мен нищо не зависи, аз нищо не мога да направя. Те ако решат да ме сготвят, ще ме сготвят“. Четат по разни медии за поръчкови дела, поръчкови присъди и това няма как да не им влияе.

– Относно това, което споменахте, че хората преимуществено мислят за подсигуряването на материалния си живот, добре знаем, че в България има не малък брой хора, които имат сериозен проблем с това. Както тук, така и в други страни, бедността на гражданите се поражда и я има благодарение на корупцията. Въз основа на това, не трябва ли хората да погледнат на първо място към правосъдието и върховенството на Закона, за да могат да решат и другите си проблеми, които всъщност корупцията им създава?

  • Напълно съм съм съгласен с това. Къде обаче е добрият, положителният личен пример? Ние създадохме в България един антикорупционен мегаорган, наречен КПКОНПИ. Какво се оказа? Неговият председател има незаконни строежи по терасата си. Това ли е добрият пример? Бих се съгласил с всеки един гражданин на Републиката, който каже “Ама за каква антикорупция ще ми говорите, бе, адвокат Георгиев? Я го вижте там онзи председател на антикорупционния орган, дори и при него нещата не са ОК“.

Имаше и в рамките на прокуратурата, на много високо ниво. Синът на шефа на Национална следствена служба беше необяснимо богат. НАП каза, че ужким всичко било наред там, но НАП каза, че всичко е наред и по други въпроси. Антикорупционния орган преди това беше проверявал министъра на финансите Владислав Горанов за това, че живее безвъзмездно в някакъв скъп апартамент. Хората ще си кажат, че щом Горанов за онзи апартамент никой не го закача, щом онзи с незаконните постройки го направиха консул и ВСС се събраха светкавично, за да му гласуват завръщането като прокурор в Специализираната прокуратура, щом за тях може, но пък за обикновените хора не може, щом за тях няма абсолютно никакъв пардон, то тогава как да вярват те на правосъдието? Как да вярват, след като всеки ден виждат, че: “За кокошка няма прошка, за милиони няма закони“. Това е нещо, което им се създава от най-високо равнище. Премиерът може да говори за главанаци, но.. няма го добрия и положителен пример. Хората да си кажат: “Ето, осъдиха един високопоставен политик или човек на висока позиция, който е заслужавал да бъде осъден“. Това обаче става с проява на политическа воля, а в момента ние не виждаме такава.

– В тази връзка – от поне десетилетие слушаме да се говори за съдебна реформа, която да помогне в борбата с корупцията. Тя обаче така и не се случва. Или поне не се случва по начина, по който трябва. Винаги съм се питал, необходимо ли е да има каквато и да е политическа квота във Висшия съдебен съвет? Опитът показва, че в България това не води до нищо добро, тъй като се пораждат зависимости. Тоест, ако един политик е корумпиран, той няма интерес неговият човек във ВСС да върши добре работата си. Смятате ли Вие, че е добре да няма никаква политическа квота или поне да бъде намалена?

  • Първо е добре да се отбележи, че тази конструкция на Висш съдебен съвет, не е присъща за всяка една страна. Напротив – страните с отдавна установена демокрация, с политически плурализъм и много добре разработени, силни институции, а това са страни като САЩ, Обединеното кралство, Германия или Австрия от по-малките, те нямат Висш съдебен съвет. Там има други механизми за назначаване на магистрати или пък за определянето на тяхното кариерно развитие. Въпреки всичко няма съмнение относно безпристрастността на тяхното правосъдие. При нас винаги се казва, че ако не е ВСС, политици да решават не приемливо. Тази опорка обаче е само наполовина вярна, тъй като политици във Висшия съдебен съвет – присъстват. Там има политически квоти. От самото му създаване през 1991 година, винаги е имало политическо присъствие. Винаги почти половината са били избирани от парламента. Сега в момента ние имаме в съдийската колегия шестима, а в прокурорската петима, които са пряко избрани от парламента. Някой знае ли им имената на тези хора? Аз им ги знам, защото се занимавам с това, някои от са действащи или бивши магистрати, но като цяло това са едни от най-големите анонимници в рамките на правосъдното кадруване.

През 2017 година бяха избрани членовете на ВСС, ние нито видяхме дебат, нито някакво смислено изслушване, нито състезание на концепции. Това, което видяхме беше една политическа договорка между ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотите. Марешки дори го оставиха извън играта, защото неговите гласове не бяха решаващи за този избор, а те си ги разпределиха. По двама за ГЕРБ и БСП и там колкото остава за ДПС и Патриотите, даже в някои отношения е спорно дали ДПС няма и повече влияние от това, с което разполага на пръв поглед. Ние имаме много неприятния момент, особено в съдийската колегия на ВСС, политическата квота да е равна по-сила, като брой, на квотата, която е излъчена директно от съдиите. По шестима са във всяка една и това никак не е ОК.

Много се говори за т.нар. Венецианска комисия, тя има една отдавнашна препоръка, а именно в страните, в които има ВСС, такъв вид устройствени фигури – в техните съдийски колегии, броят на съдии пряко избрани от съдии да бъде по-голям от броя на онези членове, които са излъчени от политическото представителство – в случая от парламента. От “Правосъдие за всеки“ имахме разработени 7 идеи за по-добро правосъдие, а понеже има частично изпълнение, вече са 5 идеи. На мнение сме, че е нужно намаляване на политическата квота, а също е нужно намаляване на мандата на хората, които са във Висшия съдебен съвет, тъй като в момента избраните членове са там за по пет години, а това е доста дълъг период. Ние смятаме, че ако този период се намали на три години мандат, това ще повиши кръвообращението в системата. Ще могат повече магистрати да бъдат избрани и да участват те в управлението на системата, което ще означава, че те не само ще бъдат подчинени на тези система, но ще участват в нея и като такива, които вземат решения.

При прокурорите е малко по-различно – имаме петима прокурори избрани от следователите и прокурорите, както и петима, които са политическа квота, но имаме и главния прокурор, като с него става 6:5 съотношението. Трябва също да видим къде е ролята на прокуратурата в нашето правосъдие, защото тя очевидно не си е на мястото в момента. Голяма част от проблемите в правосъдието ни го показват. Трябва да преосмислим и ролята на главния прокурор.

– Застъпвате тезата, че трябва само да се намали, но не и да се премахне изцяло политическата квота във ВСС?

  • Има го този момент, че политическата квота във Висшия съдебен съвет е замислена като “гражданските очи и уши“ в органа за управление на правосъдието. Ние, ако приемем, че съществува едно нещо, което се нарича разделение на властите, за разлика от г-н Гешев, който е на друго мнение, трябва да кажем, че правосъдната власт трябва само да се управлява, другите да не ѝ се месят. Обаче трябва да са гарантирани и някакви механизми за участие, за контрол, може би, така че тя да не се превърне в някакъв момент в абсолютно самодостатъчен на себе си и всесилен орган. Ние в момента показваме, че с прекомерното политическо влияние – не вървим на добре. Може би трябва да опитаме другия вариант, при който да кажем, че излъчени от парламента представители във Висшия съдебен съвет трябва да има, но по-малко като брой от тези, които са избрани от съдиите. А може би трябва да поставим и някакви допълнителни критерии, параметри – какви да бъдат тези хора. Например те да бъдат от академичната общност, преподаватели по право. За да гарантираме, че няма да са само магистрати помежду си, които ще се капсулират, които ще бъдат глухи за една част от обществените проблеми, поради това, че чисто професионално концентрацията им е насочено на друго място. Би могло да има и представител на адвокатурата във ВСС, а защо не и посочен от граждански организации човек? Като цяло смятам, че не е лошо да има парламентарна квота във ВСС, но тя трябва да е по-малка. Не може да бъде определящата квота, а за съжаление в момента е точно така.

– В нашите български условия обаче, този плурализъм малко се изражда и прераства в зависимости?

  • Да, това се получава, но не в институционално предвидения ред, а става съвсем задкулисно, мълчаливо, на тъмно. Там някъде в здрача, а както знаем в здрача се раждат чудовищата.

– Споменах за бурните времена, в които се намираме. Вие сте част от Инициатива “Правосъдие за всеки“, както сам споменахте, която е основен организатор на протестите срещу кандидатурата на Иван Гешев за нов главен прокурор на България. Казвали сте го на протестите си, но все пак да повторим за читателите ни. Защо от “Правосъдие за всеки“ сте против тази кандидатура и самата процедура по избора?

  • Нашата критика не е единствено срещу личността на г-н Гешев. Разбира се, личността на г-н Гешев привлича критика, но не е единствената точка. Тоест ние не казваме, че сме просто “АнтиГешев“, а казваме, че неговият избор просто се изражда в назначаване, тъй като избор няма. При наличието на един кандидат, няма как да говорим за избор. Изборът се изражда в назначаване, защото самата процедура е грешна и порочна. Нека да не забравяме, че става въпрос за процедурата разписана в Закона за съдебната власт, а в този си вид тя е внесена през март 2016 година от Екатерина Захариева, тогавашен министър на правосъдието и от тогавашния състав на парламента малко по-късно е гласувана в този вид. Процедурата казва, че номинации на кандидати за нов главен прокурор, могат да правят, или поне трима членове на прокурорската колегия към ВСС, или министърът на правосъдието. Тоест възможните източници са два. Министърът на правосъдието Данаил Кирилов направи всичко по силите си, за да не предложи различна кандидатура от тази на Иван Гешев. Като в крайна сметка, така и стана. Той не посочи кандидат. Г-н Кирилов позова на това, че досега нито един министър на правосъдието не е правил такава номинация. А е важно да се отбележи, че единствената възможност за внасяне на конкуренция и елемент на избор – беше правосъдният министър. При първия си случай на прилагане, тази процедура показва колко лошо е разписана и грешно поставена. Трябва да имаме повече възможности за номиниране на главен прокурор. Главният прокурор не е само на прокуратурата, той има много големи правомощия и е един от големите държавници в рамките на държавната организация на Република България. Прокуратурата не се занимава само с повдигане на обвинения. Почти няма сфера от нашия живот, по която прокуратурата да не може да вземе отношение. Достатъчно е да се разгледат прессъобщенията на сайта на прокуратурата, за да видите на кого се назначават проверки и за какво. Не може да са само два източниците, които да могат да предлагат кандидатури за нов главен прокурор. Единият, от които знаем от самото начало, че ще се откаже и няма да направи номинация. Заради това ние внесохме предложение до Народното събрание, разписали сме корекция в чл. 173 на Закона за съдебната власт и очакваме депутатите да го разгледат. В конкретика предлагаме на Народното събрание да направи изменения и допълнения в Закона за съдебната власт, с които да спре процедурата по избора, да допълни закона с правото и на други лица да излъчват кандидатури, извън тясно затворената система на прокуратурата, както и да се даде срок за започване на нова – прозрачна и отворена процедура по номинации на кандидати за следващ главен прокурор. Ако имат смелост, да се произнесат.

Искам да подчертая ролята на прокуратурата в нашия живот и колко е важно за главен прокурор да бъде избрана личност, която е с безспорни, както професионални, така и нравствени качества. Тук правим връзката със самата личност на г-н Гешев. Ние от “Правосъдие за всеки“ имаме внесено становище, знаем, че е разглеждано от прокурорската колегия във ВСС, където обръщаме внимание на тази колегия, че според нас г-н Гешев не разполага нито с професионалните, нито с нравствените качества. Ние очаквахме Комисията по атестациите и конкурсите, която даде становище, че г-н Гешев притежава тези професионални качества, тя да вземе предвид какъв е броят на влезлите в сила осъдителни присъди по обвинения внесени и поддържани от г-н Гешев. Нямаше такава точка.

По отношение на етичната комисия, която трябваше да преценява неговата морална пригодност за този пост, там очаквахме да се направи разбор на онази част от програмното интервю, дадено от г-н Гешев пред БНТ, където той открито заплаши журналисти, заплаши опозиционни политици, заплаши адвокати и изобщо обвини адвокатите в недостоверност, защото взимали пари. Като че ли той не получава заплата за работата, която върши. В същото интервю, г-н Гешев си позволи да заплаши един конкретен обвиняем, по т.нар. дело срещу “ТАД Груп“, каза му да влезе на тъмно и да се вглъби много в себе си, да помисли дали не иска да съдейства на полиция и прокуратура. Ние очаквахме това най-малко да бъде прегледано. Очаквахме да бъде прегледан ръководения от г-н Гешев арест на Иванчева и Петрова, когато ги държа 8 часа на улицата. Нещо, което на първа инстанция Специализираният наказателен съд изрично третира в присъдата си, с която осъжда Иванчева на 20, а Петрова на 15 години. Специализираният наказателен съд им присъжда дори 10 000 обезщетение за претърпяното. Намалява им глобата, която е 20 000 лева на 10 000, с което реално им присъжда 10 000 лева обезщетения за това, което те са претърпели. За нечовешкото отношение при този арест, просто не се прави по този начин. Там, ръководител, най-високопоставен представител на прокуратурата, беше г-н Гешев.

– Днес е следващият Ви протест. Къде ще го проведете, тъй като споменахте, че сте внесли предложение до Народното събрание?

  • Това е причината, като сборен пункт, да сме посочили Народното събрание. от 18:00. Каним всички свободни граждани, за които първо правосъдието е важно и които разбират, че ние без добре работещо правосъдие, няма да имаме бъдеще, децата ни няма да имат бъдеще. Нашите възрастни родители и други членове на семейството пък ще имат трудности, ако нямаме правосъдието, което наистина да ограничи и намали корупцията. Та, 18:00 пред Народното събрание, след което ще направим шествие до Ларгото, а може би и до Съдебната палата, но това ще решим в последния момент и ще го обявим. Аз вярвам, че колкото повече хора последват нашия призив и дойдат, за да участват, толкова повече това ще има значение за онези, които взимат решенията в края на краищата. Колкото повече хора се съберем, толкова е по-голяма вероятността на нашето законодателно предложение да бъде обърнато внимание, а и съответно на г-н Гешев най-сетне да започнат да му задават правилните въпроси.

– Коментарът Ви по случая “Джок Полфрийман“, който породи обществено напрежение?

  • Коментарът ми по делото “Полфрийман“ е, че доколкото се запознах с определението на Софийския апелативен съд, отбелязвам веднага, че не съм наясно със самото производство довело до неговото осъждане, но определението на съда според мен е добро, аргументирано и изцяло се припокрива със закона, който в момента имаме в сила. Ако някой има нещо против това определение, то следва да предложи друг закон. Да каже, че не се допуска по законов път – условното предсрочно освобождаване. Или пък да промени параметрите. Да не е след половината изтърпяно наказание или след 2/3 в случаите на рецидив, а да е 4/5, 5/6, за да се завиши максимално. Ако тръгне дискусия сега по този въпрос, ние трябва да си поставим това питане: искаме ли превъзпитателната функция на затвора да я имаме, тоест хората, които преминават през затвора, все пак да бъдат превъзпитани, да бъдат ресоциализирани, искаме ли да създадем стимул тези хора да се държат добре, да имат стимул да преосмислят стореното от тях? Включително и да се разкаят, за да се върнат обратното, да намерят своя обратен път към обществото. Или искаме да наказваме хора до откат, без да им създаваме никакви стимули? Да произвеждаме бъдещи престъпници по този начин, да произвеждаме хора, които от нищо няма да бъдат възпирани отново и отново да извършват престъпления. Смятам, че това са важни въпроси, на които обществото трябва да си даде отговор.

– По първата част от изложението Ви, да разбирам, че гневните от предсрочното освобождаване на Джок Полфрийман, трябва да насочат гнева си от съда към законодателния орган, който е Народното събрание?

  • Разбира се. Трябва да се види кога са гласувани тези последни изменения в тази част. Някакъв състав на Народното събрание е гласувал. Доколкото на мен ми е известно, това е практика навсякъде в цивилизования свят, да го има условното предсрочно освобождаване. Ние като общество, чисто религиозно дори, защото това е някъде и в основите на християнството, вярваме във втория шанс, защото вярваме в опрощаването на греховете. Трябва като общество да кажем: готови ли сме на онези, които някога са се объркали, защото това се случва и не е въпрос дали ще продължи да се случва, а в каква степен ще се случва, искаме ли ние да създадем възможности хората да се променят и да се превъзпитат, да се превърнат в едни по-добри хора? Или искаме да им отнемем абсолютно всичко, да ги държим до последния момент зад решетките и никога повече да не ги пуснем да излязат, като по този начин да създаваме зверове, да отнемаме и последното човешко, което може би е останало у тях. Това е въпросът, който трябва да си зададем.
София / България
Коментирай чрез Фейсбук

Източник:fakti.bg
loading...

Вашият коментар

x

Check Also

“Съседната страна“ вместо Северна Македония – така говорят в Атина

„Тия няма какво да търсят в ЕС“, каза една жена по радиото. Същото беше заявил ...

Демократична България се отрече от кандидат-кмет, бил в ДС

„Демократична България“ оттегля подкрепата си за Илко Златев – кандидат за кмет в с. Бенковски, ...

Домусчиев отново хвали разследващите си журналисти

Васко и Тина чупят рейтингите по гледаемост! И не само това. Водещата телевизия за пореден ...

Европейската комисия не е доволна от Румъния

Развитието на ситуацията с реформата на съдебната система и борбата с корупцията в Румъния през ...

Западните Балкани не са готови за ЕС

ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати. Проф. ...

САЩ дадоха зелена светлина на Северна Македония за НАТО

Сенатът на САЩ ратифицира протокола за членство на Северна Македония в НАТО с 84 гласа ...