Home » Свят » 9 април 1940 г. Операция Везерюбунг

9 април 1940 г. Операция Везерюбунг

В ранната сутрин на 9 април, 1940 г. Германия напада Дания и Норвегия, под предлог като превантивна мярка срещу планираната и свободно дискутирана френско – британска окупация на тези страни. При нападението дипломатически пратеници на Германия уведомяват правителствата на двете страни, че Вермахта идва да защити техният неутралитет срещу френско-британската агресия.

Операция Везерюбунг е кодовото име на нападението на Нацистка Германия над Дания и Норвегия през Втората световна война и начална операция от Норвежката кампания.

Хитлер нарежда на германското главно командване да започне изготвянето на предварителни планове за нападение на Норвегия на 14 декември, 1939 г.

Между 14 и 19 януари военноморският флот разработва разширена версия на този план. Те достигат до две заключения. Изненадата е от решаващо значение, за да се намали опасността от съпротива от страна на Норвегия. Вторият за транспорт на войските да се използват по-

бързите германски бойни кораби,

вместо по-бавните търговски кораби или въздушен транспорт. Това ще позволи всички цели да бъдат атакувани едновременно, тъй като търговските кораби, както и самолетите имат ограничен обсег. Целите поставени пред този корпус, ако бъдат овладени едновременно, биха отслабили Норвегия във военен и политически аспект, и биха постигнали стратегическите цели определени от Хитлер – норвежката столица Осло, по-гъсто населената южна брегова линия, Берген, Тронхейм, Нарвик, Тромсьо и Финмарк. Планът също така призовава за бързо пленяване на кралете на Дания и Норвегия с надеждата, че това ще предизвика бързо предаване от тяхна страна.

На 21 февруари, 1940 г. командването на операцията е поверено на генерал Николаус фон Фалкенхорст. Той се бие във Финландия по време на Първата световна война и е запознат с боя в полярни условия. Той е командващ само на наземните войски въпреки желанието на Хитлер за обединено командване.

Крайният вариант на плана получава кодовото име операция Везерюбунг на 27 януари, 1940 г.

Първоначално планът е включвал нападение над Норвегия и окупиране на летищата в Дания посредством дипломатически средства. Но Хитлер издава нова директива на 1 март, която призовава за нападение над Норвегия и Дания. Това е продиктувано от желанието на Луфтвафе за превземане на бази за изтребители и места за пунктове за ранно въздушно предупреждение.

След като хиляда германски пехотинци дебаркират

в ранната сутрин в пристанището на Копенхаген, части на кралската гвардия влизат в бой с тях. След като са разменени няколко изстрела няколко формации от бомбардировачи Heinkel He 111 и Dornier Do 17 прелитат над града. Изправени пред опасността Луфтвафе да бомбардира цивилното население на Копенхаген, датското правителство капитулира в замяна на запазване на политическа независимост по отношение на вътрешната политика. Това води до забележително леката окупация на Дания, особено до лятото на 1943 г., а също така и отлагането на ареста и депортирането на датските евреи докато почти всички от тях са предупредени и са на път към Швеция. От приблизително 8000 преди началото на войната в крайна сметка по-малко от 500 датски евреи са депортирани и 52-ма от тях загубват живота си.

От стратегическо значение

Дания е сравнително маловажна за Германия,

освен като поле за действие за операциите в Норвегия и, разбира се, като съседна страна, която трябва да бъде контролирана по някакъв начин. Като страна тя е малка и относително равнинна, идеална територия за операциите на германската армия, и малобройната армия на Дания има малки надежди за успех при въоръжена съпротива. Въпреки това в ранните сутрешни часове няколко военни части влизат в бой с германската армия, претърпявайки загуби от няколко десетки войника. Дания има известна степен икономическо значение. Липсата на военно значение се илюстрира от факта, че първоначално германците планират да превземат само Ютландия по техния път към Норвегия.

Норвегия е важна за Германия по две основни причини: първо, като база за военноморски части, включително подводници за нападенията над търговския флот на съюзниците в северният Атлантически океан, и охрана на доставките с желязна руда от Швеция през пристанището на Нарвик. Дългата северна брегова линия е идеално място за предприемане на операции в северния Атлантик с цел атаки над британския търговски флот. Германия е силно зависима от доставките на желязна руда от Швеция и с право е притеснена, че съюзниците ще се опитат да прекъснат тези доставки, 90 процента от които преминават през Нарвик.

Битката при Нарвик е една от най-стратегическите за Германия.

Положението на германските войски в Нарвик е най-лошо. Лошото време в този район ограничава силно възможността за подкрепа от страна на Луфтвафе, което изиграва ключова роля в битката при Тронхейм. Освен това загубата на контрол над морето в района не позволява изпращането на подкрепления. 3-а планинска дивизия под командването на генерал Едуард Дитъл се оказва отрязана от останалата част на страната. Дни след превземането на Нарвик, Дитъл е можел да разчита на 2 000 планински пехотинци и 2 600 моряци от екипажите на унищожените есминци.

На 24 април започват сериозни операции на съюзниците на север. 4 норвежки батальона атакуват предните постове на Дитъл при Гратанген, подкрепени от дебаркиралата четири дни по-късно френска бригада. В началото на май пристигат още една френска и една полска бригада. С английските части съюзниците разполагат с 24 500 войника. В допълнение те могат да разчитат на подкрепа от военноморските сили.

Въпреки липсата на подкрепления, артилерия и въздушна поддръжка продължават да оказват съпротива като се опитват да запазят присъствие в Нарвик и контрол над железопътната линия водеща към Швеция. През това време 2-ра планинска дивизия се предвижва на север в опит да подкрепи частите на Дитъл (в един период от четири дни те изминават 90 мили през терен считан от британските разузнавачи като непроходим).

На 13 май уведомяват главното командване посредством 21-а армия, че ситуацията е критична. Той планира да остави града на съюзниците и да задържи преден пост на железопътната линия, ако бъдат изпратени подкрепления. На 14 май пристигат първите подкрепления, през следващите 3 седмици той получава парашутен батальон и 2 роти планинска пехота.

На 28 май Нарвик попада в ръцете на съюзниците.

Това е първата тактическа победа над Вермахта през Втората световна война. Остатъците от 3-а планинска дивизия продължават боевете по продължението на железопътната линия. На 8 юни съюзниците тайно се изтеглят от Нарвик.

С евакуацията на Краля и парламента от Молде и Тромсьо на 29 април и евакуацията на съюзническите сили от Ондалснес на 1 май, съпротивата в южна Норвегия спира.

Последните боеве се водят при крепостта Хегра (форт Ingstadkleiven), който устоява на обсадата до 5 май – също като Нарвик това е от значение за съюзническата пропагандна машина.

Крал Хокон и парламентът напускат Тромсьо на 7 юни (на борда на британския крайцер „Девъншър“ на път за Англия, за да представляват Норвегия в изгнание. Кралят се завръща в Осло на същата дата пет години по-късно. На коронованата принцеса Марта Лоис и децата и е отказано убежище в родната Швеция. По-късно от Петсамо, Финландия тя заминава за САЩ, където живее в изгнание.

Норвегия капитулира на 10 юли, 1940, два месеца след началото на нападението. Това прави Норвегия най-дълго устоялата на германските войски от окупираните страни.

На север норвежки, френски и полски войници поддържани от Кралския флот и военновъздушни сили, водят боеве с германците за контрола на норвежкото пристанище Нарвик, важно поради възможността за целогодишен износ на желязна руда. Германците са изтласкани от Нарвик на 28 май, но поради влошената обстановка на континента съюзническите войници са изтеглени при Операция Алфабет – и германците превземат отново Нарвик на 9 юни, вече напуснат и от цивилните поради тежките бомбардировки от страна на Луфтвафе.

Операцията Везерюбунг не включва военно нападение на неутрална Швеция – това не е било необходимо. След като държи Норвегия, датските проливи и повечето от бреговете на Балтийско море, Третия райх обкръжава Швеция от север, запад и юг, а на изток се намира Съветския съюз.

Търговията на Швеция и Финландия е напълно контролирана от Военноморският флот на Германия. Като последица от това е разрешението за преминаване на военни товари и войници през територията на Швеция. Подписано на 18 юни, 1940 г. то позволява преминаването на войници стига те да не са въоръжени и да не са част от предвижването на военни части. До прекратяването на това споразумение през 20 август, 1943 г. от там преминават 2,14 милиона германски войници и над 100000 германски железопътни вагона.

През август 1940 г. Финландия се съгласява да даде достъп на Вермахта до своите територии. Първоначално като разрешение за преминаване на войски и военни товари от и към северна Норвегия, а впоследствие и малки бази в близост до транзитния път, с възможност за разрастване като част от подготовката за Операция Барбароса.

Германия
Коментирай чрез Фейсбук

Източник:fakti.bg
loading...

Вашият коментар

x

Check Also

Проф. Искра Баева: Престъпен режим ли е комунизмът?

ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати. Престъпен ...

Генка и Тончо богатеят от розово масло

Журналистката Генка Шикерова и актьорът Тончо Токмакчиев натрупали завидно състояние от розово масло, пише сайтът ...

Държавата – безхаберна, чиновниците – излишни

ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати. Десеткилометров ...

Отварят ремонтирания участък на бул. България

От утре сутринта ще бъде възстановено движението за автомобили в ремонтирания участък на бул. „България“ ...

Сребро за ансамбъла ни в Минск (ВИДЕО)

Българският ансамбъл по художествена гимнастика грабна сребърен медал в многобоя на Световната Чалъндж Купа, която ...

Новият Cayenne Turbo S E-Hybrid получава 680 конски сили

Porsche представи най-мощната версия на Cayenne, а именно Turbo S E-Hybrid. Идвайки с бруталните 680 ...